Оркестър „Дионис“ от гр. Първомай, с ръководител Петър Тенев навършва 25 години. Четвърт век, през който оркестърът е неделима част от празниците на града, от изявите на Певческия ансамбъл „Първомай“ и от личните тържества на много жители в региона. Ръководителят на състава Петър Тенев е професионален акордеонист. Не просто целият му живот е свързан с музиката, не просто я носи в сърцето си – той черпи вдъхновение от нея чрез съпругата си Елена Тенева и я предава на следващите поколения чрез дъщеря си Атанаска Тенева. Единственият, който е избрал път, различен от музиката, е синът му Веселин.

Празникът на оркестър влезе в афиша на Майските културни тържества. В събота, на площада пред читалище „Св.св. Кирил и Методий“ оркестър „Дионис“ излезе в разширен състав. Петър Тенев – акордеон, вокал; Стойчо Стоев – кларинет; Димитър Генев – ударни Пламен Добрев – кавал, Петър Къндев – гъдулка, Атанас Къндев – клавир; Ангел Ангелов – клавир; Славчо Благоев – баскитара; Иван Ставрев – ударни; Веселин Спасов – хармоника; Йордан Тенев – саксофон. Песните бяха изпълнени от  Димка Димитрова,  Атанаска Тенева и Николай Иванов.

А Петър Тенев разказа как е видял юбилейния концерт през призмата на неговото 25-годишно съществуване:

Теодора Кирякова: Бързо или бавно минават 25 години?

Петър Тенев: Струва ми се, че много бързо минаха. Разглеждайки снимките и записите от предишните годишнини 5, 10, 15, 20… и хоп – 25. Уж сме същите, а сме по-различни… През 2006г. издадохме първия си албум „Тракийска приказка”, а през 2013г. - диск със свои изпълнения на живо „Назад до корена“. Снимали сме видеоклипове за „Тянков ТВ“. Участвали сме в предаванията „Сите българи заедно” и „От българско по-българско“.Участвали сме конкурси, фестивали, събори, надсвирвания, всяка година откриваме Празника на тракийската музика.  От създаването си сме съпровождащ оркестър на ПА „Първомай“

Т.К.: И каква е разликата в честванията между 20 и 25?

П.Т.: Ами като че ли съм по-мъдър. Иска ми се да се  върнем на 5-те години, дори  да започнем отначало… А началото беше на 29 юни 1996. Тогава във военния клуб за пръв път обявихме оркестъра. Има много неща, които се случиха през тези години. Но най-важното е, че ядрото от музикантите се запази. Успяхме през тези години да се запазим като оркестър най-вече защото сме приятели, не сме имали проблеми, които да ни разделят. Може би е важно и това, че при нас парите не са били водещи. Ние винаги сме комбинирали читалищното дело с участията на оркестъра. Благодаря на Кичка Петкова, че ме покани да работя с нея. И откакто сме създали оркестъра ние сме заедно с певческия ансамбъл. Надявам се да продължим така до край.

Т.К.: Можеш ли да изброиш тези, които са били в оркестъра и до теб през годините?

П.Т.: Основателите сме аз, Стойчо Стоев – кларинет, Петър Къндев – гъдулка, Димитър Генев – ударни инструменти, Димка Попова – певица, саксофон ни беше Сашо Минчев, който е свирил с всички големи групи, с Иво Папазов, с Малака, но годините му напреднаха и той прекрати кариерата си.

Т.К.: Може да се каже, че вие продължавате традиция, дошла от старите оркестри…

П.Т.: Абсолютно – това беше моята цел от самото начало – да запазим традиционното, това, което е създала Първомайската група и „Веселите момчета“. На един от първите концерти бате Васко (Васил Мутафчиев) и леля Маня (Марияна Николова) , (и двамата вече покойници, лека им пръст!) ми пожелаха: „Нека да стигнете нашия юбилей (те празнуваха 50 години мисля“ и да запазите традиционното, което сме подхванали!“. И ние се стараем да се придържаме към традицията. Подчертавам – ние се придържаме към умереното свирене или на музикантски – модерато. Съвременните оркестри свирят по-бързо, ползват повече техника, а така се губи мелодията. А музиката е между нотите.

Т.К.: Кой беше най-вълнуващият момент на последния концерт?

П.Т.: Аз си бях поставил една цел: въпреки трудните условия през последната година и половина – исках да събера всички музиканти, които сме работили в Първомай и Дебър, за да направим голям бенд и съм щастлив, че успях. Емоцията беше голяма, защото всички те са големи професионалисти и постигнахме това, което обясних преди малко – час и половина музика истинска музика. Приятно беше да получа поздравите от Общината и Читалището, но много емоционално беше когато Кичка Петкова ми поднесе една пита и каза: „Никой не е по-голям от хляба“, а аз ѝ дадох обещание да продължим напред и да сме винаги заедно. Вълнуващото беше и в този момент усетих, че това няма да ни е последният концерт. На есен ще организираме пак Празник на тракийската музика.

Тук е моментът да благодаря и на Танцов клуб „Евридика“, които внесоха настроение в празника ни. Те никога не са ни изоставяли. През последните години много често сме заедно. Стана прекрасно. Мога да цитирам Стефан Филипов, който казваше, че „Музикантите се „отрошават“ когато свирят на танцови групи“. И мисля, че ние това го и показахме. А на площада стана една голяма импровизация като започнахме с Първомайските хора –получи се нещо красиво и феерично от музика и костюми.

Т.К.: А какво е чувството а пееш с дъщеря си на една сцена и жена ти да те озвучава?

П.Т.: А, това си беше голямо притеснение. Събираме се – всеки си е добър на своя пост – аз на акордеона, Насето – да пее, а жена ми разбира от техника и озвучаване. Хем радостно, хем малко … необичайно. Сега е моментът да кажа,  не като баща, а като музикант, изпълнението на моята дъщеря на една от най-трудните фолклорни песни „Калиманку, Денку“ беше великолепно. Изпята от сърце, тя ме накара да настръхна. А Насето сама си я научи. И да не забравя - тя направи и логото на оркестъра. 

Т.К.: Не ти ли се иска някой ден да изпълните цялото семейство нещо, да се присъедини и Веско – синът ти?

П.Т.: Този въпрос ме връща назад във времето, когато чествахме 80 години Стойчо Кузмов. Ние тогава започвахме, а съпругата ми беше на синтезатора. Не е проблем да направим нещо, Веско може да се включи с презентация. Той е музикален, чувам го как понякога си тактува, но е избрал да учи хардуерни науки, сцената не го влече.

Т.К.: Щастлив човек ли си?

П.Т.: Имам подкрепата на семейството, на читалището, на Община Първомай – аз съм абсолютно щастлив човек. Имам огромна подкрепа и от колегите си и затова аз мога да реализирам това, което искам. Когато сме на сцена всеки дава всичко от себе си и винаги се получава. Това е хармония, съзвучие.

Т.К.: Подготвяш ли си наследници?

П.Т.: Ами Насето.  Тя вече има опит - в Академията бяха направили оркестър. Макар да пее и друго, като гледам как се развива, може да се ориентира към фолклора. В Академията младите хора имат много простор да се развиват – музикантите свирят на много инструменти, в различни жанрове – ще намерим кой да ни наследи.

Т.К.: На сцената оня ден бяхте поздравени и от приятеля на Насето – Сонай Юсеин.

П.Т.: Ами мога да кажа, че той пее много хубаво. Добро момче е. Скоро ще изненадат приятелите и феновете си, но няма да казвам с какво.

Т.К: Каза, че си усетил, че ще има още концерти. А какво предстои?

П.Т.: Имам много идеи. Споделил съм ги с колеги и скоро ще бъдат развити. Ще направим голям Празник на тракийската музика., защото хората както казваме ние „са набраnи“ и искат да покажат какво могат. Така че, надявам се да има хубави и много оркестри през септември.