Едва ли има пазар в България, където да не се намират китайски дрехи и обувки, наредени на щандове на открито или в магазини на закрито. Производителите и вносителите им обикновено искат да спестят пари при производството и вноса им, за да спечелят повече от продажбата им. Това е в основата на една история, която може да доведе до това България да трябва да възстанови над 55 милиона евро в бюджета на Европейския съюз.

Тази история стигна до публичното пространство, когато служебният министър на финансите Асен Василев уволни директора на агенция „Митници“. Министърът посочи като мотив европейски доклад, който разкрива нарушения в работата на митниците. Предишните управляващи от ГЕРБ веднага реагираха като посочиха, че проблемите във въпросния доклад всъщност се отнасят за всички държави в ЕС и ръководството на агенция „Митници“ е положило усилия да ги реши.

Обаче въпросът за какви нарушения става дума и наистина ли България ще трябва да връща пари, не получи ясен отговор, пише "Свободна Европа". Какви в крайна сметка са фактите?

Писмото от Брюксел

От отговор на Министерството на финансите на въпроси на Свободна Европа се разбира, че проблемът е свързан със занижаване на митническата стойност на китайски стоки - текстилни изделия и обувки - допуснати за свободно обращение в България между септември 2012 г. и декември 2019 г. Занижаването на стойността пък води дотам, че вносителите са платили по-ниски мита. Предварителната оценка показва, че става дума за 55,9 милиона евро, които са печалба за търговците и загуба за данъкоплатците.

Сумата е посочена в писмо, изпратено от Европейската комисия на правителството на България в средата на месец май тази година, за което и българското Министерство на финансите, и Европейската комисия потвърдиха в отговори до Свободна Европа. Ако стойността на загубите се потвърди, страната ще трябва да внесе парите в европейския бюджет.

Как разбрахме за това

Когато съобщи за отстраняването на директора на Агенция „Митници“ Георги Костов, служебният министър на финансите Асен Василев мотивира решението с европейски доклад, който разкрива нарушения в работата ѝ. Той каза, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е открила нанесени сериозни щети на европейския бюджет от работата на българските митници и е повдигнала въпроса за евентуалното връщане на над 55 милиона евро.

"Има доклад на OLAF за нанесени сериозни щети на европейски бюджет. В този доклад по почти всички критерии оценката е, че Агенция "Митници" не отговаря на изискуемите стандарти", каза Василев.

"Колегите в митниците са взели мерки, но въпреки това OLAF ни изпрати писмо за 55 млн. евро, които България трябва да провизира и евентуално да възстанови към европейския бюджет."

Веднага след това представители на предишните управляващи ГЕРБ определиха решението за кадрови промени като "политическо". Финансовият министър в третото правителство на Бойко Борисов Кирил Ананиев каза, че цитираният от Василев проблем не е само на България, а на всички държави в ЕС, а на всичко отгоре българските власти са положили усилия да го решат и дори са получили положителна оценка от Европейската комисия за това.

"Този проблем не е само български, а засяга всички държави членки на Европейския съюз и обхваща периода от 2012 до 2019 г. Проблемът там е тарифирането на вноса на някои стоки от Китай", каза Ананиев.

"Ние сме предприели всички мерки, така че това повече да не се случва."

Въпросът за доклада на OLAF е повдиган и по-рано тази година от депутата от БСП Румен Гечев във въпрос към тогагавашния финансов министър по време на парламентарен контрол. В отгвора, публикуван на 26 февруари тази година на сайта на финансовото министерство, се посочва, че на ведомството не са му известни "каквито и да било експертни оценки, включително на Европейската комисия или нейни структури, за дължими десетки и стотици милиони евро".

Какви са фактите

Полученото от българските власти на 12 май писмо предоставя информация за първоначалните изчисления на Европейската комисия за очакваната загуба на мита от вноса на китайкси дрехи и обувки на занижени цени. Тази предварителна оценка е за 55 929 503 евро загуба и ако сумата бъде потвърдена, държавата ще трябва да внесе парите в европейския бюджет.

Причината е, че вносните мита представляват традиционен собствен ресурс за бюджета на ЕС. Това значи, че те са приходи, които отиват директно в европейския бюджет и държавите членки ги събират от името на ЕС. Затова се смята, че всеки цент, който не е събран по някаква причина, ощетява бюджета на Съюза.

"Сега Комисията информира държавите членки за своите констатации, като им изпрати предварителна информация за потенциални допълнителни вноски, базирани на традиционните собствени ресурси, които ще трябва да направят в бюджета на ЕС", посочи говорител на Европейската комисия пред Свободна Европа.

Ако се стигне до такива допълнителни вноски, ефектът би бил неутрален за бюджета на ЕС, защото те биха намалили вноските, базирани на брутния национален продукт, уточни говорителят на Комисията.

Институцията е провела разследвания във виски държави членки, но не уточни кои държави може да се наложи да направят допълнителни вноски в европейския бюджет. В отгвора на Министерството на финансите се посочва случаят на Великобритания, която до 2020 г. беше членка на ЕС.

Схемата с внос на китайски стоки на занижени цени беше разкрита първо там преди години. През 2018 г. Европейската комисия поиска Великобритания да възстанови 2,7 милиарда евро в бюджета на ЕС и заведе дело срещу Лондон.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) отказа да уточни пред Свободна Европа дали схемата е същата и дали проверките са започнали след откриването на нарушенията във Великобритания. Институцията не отговори и какви точно нарушения на българската агенция "Митници" са установени при проверката с аргумента, че разкриването на подобна информация би застрашило евентуално разследване.

Финансовото министерство също не отговори на този въпрос. Институцията уточни, че след проверки, извършени през последните години от преставители на европеските институции, са актуализирани вътрешните правила за работа на агенция "Митници" и е въведен механизъм за идентифициране на риска от деклариране на стоки със занижена стойност.