Писането на сценарии обичайно е спокойно и самотно занимание, но за филм като "Борат 2" прилича повече на спорт фул контакт, писа Асошиейтед прес.
Работата на деветимата номинирани за награда "Оскар" сценаристи на "Борат 2" започва по традиционния начин. Обмен на идеи, чернова, четене около маса. Но когато започнат снимките, никой не може да каже какво ще се случи, как хората ще реагират на алтер-егото на Саша Барън Коен, нито пък в какви странни обстоятелства ще се озове героят.
Докато Борат обикаля света, екипът сценаристи го следва по петите и постоянно пише и пренаписва променящия се сценарий. Например когато Барън Коен попада в петдневна карантина с двама убедени последователи на движението QAnon, сценаристът и продуцент на филма Антъни Хайнс стига до Барън Коен крадешком със стълба до стаята му на втория етаж, като същински Сирано дьо Бержерак.
"Беше тъмно и опасно", казва Хайнс, който от години работи с Барън Коен. "Буквално трябваше да се изкача по тази стълба и да надникна в стаята на Борат в два часа сутринта, за да му дам някои идеи".
Както повечето неща около "Борат 2", и номинацията за "Оскар" за адаптиран сценарий е необичайна. Сценарии за подобен вид комедии рядко получават номинации, но и двата филма за Борат бяха номинирани в тази категория. Деветимата сценаристи са най-често номинираните в тази категория. Когато филмът беше отличен от Гилдията на сценаристите, Барън Коен разви теорията, че това се дължи на факта, че около 60 на сто от членовете на гилдията са работили върху сценария.
Във филма има много сцени по ясен сценарий, но да се пише за Борат означава и да се намират начини за манипулиране на реалния живот, за налучкване как биха реагирали хората. Заради това е нужно "много писане, много повече, отколкото за обикновен филм", каза Хайнс.
Много от създаденото от сценаристите така и не стига до екран, за част от него въобще не се е и очаквало да се заснеме. За да бъде привлечен Руди Джулиани за прочутата сцена в хотелската стая, сценаристите създават фалшив документален филм за коронавируса "Да запазим Америка жива: как Тръмп победи Ковид". След като гледали откъси от документалния филм, от офиса на Джулиани одобрили той да бъде записан за тази продукция.
"Това е отделен процес, като писане на сценарий в сценария", каза Хайнс. "Заснехме част от този документален филм с други хора, които не участваха във филма за Борат".
Повечето от сценаристите са ветерани в животописа на Борат още от "Шоуто на Али Джи". Но за "Борат 2" Саша Барън Коен, който е съссценарист, привлича и свежи персони като Джена Фридман, Нина Педрад и Ерика Ривиноха. Техният принос е ключов за трасиране на пътя на дъщерята на Борат Тутар (в ролята - актрисата Мария Бакалова, бел.ред.) през женомразството по американски и за бавния, странен преход на Борат към нещо като феминизъм.
"Борат 2" се прави тайно. "Не знаех кой е филма", каза Педрад ("На живо в събота вечер"). "Отидох, заключиха ме в стаята, започнах да чета сценария и след първите няколко страници започнах да си мисля - това много ми прилича на...не. Дали?".
Името на Борат никога не се появява изписано в сценария. "Веднъж беше Серджо от Гватемала, после Апу от Армения", казва Хайнс. Ако усетели, че изтича информация, пишели сценария кодирано.
Сценаристите разиграват някои сцени с актьорите, за да се ориентират какви биха били реакциите на действията на Борат. Но се изправят и пред много случаи, в които хората казват неща, за които са съвършено неподготвени. Ако Борат държи огледало пред американското общество, отражението му там често е непредсказуемо.
Такъв пример е пластичният хирург д-р Чарлз Уолъс, при когото отиват Борат и Тутар и който честно им казва, че би искал да спи с Тутар, ако Борат не бил там. Този момент все още държи Дан Мейзър в изумление.
Заради пандемията се наложила значителна промяна в написания вече сценарий. Борат е махнат от сцената с Тутар на събитие на женската организация на Републиканската партия в последния момент, защото организатори подочули нещо.
Сценаристите са категорични, че в повечето случаи Барън Коен намира начин да осъществи най-небивалите сценарии, които са си представяли - сцени, за които не можели да измислят как да се получат. Понякога сценаристите гледали снимките по видеовръзка, друг път се смесвали с тълпата или пък нервно очаквали новини в стаята си.
"Седяхме там и нервно кършехме пръсти - колко ли от нашите шеги са минали, как е станала сцената? Понякога получавахме есемеси - направихме това, направихме онова", каза Мейзър.
"И тогава си казвахме - не мога да повярвам, че е станало. Как е успял да го направи. Дори и в най-дръзките си мечти не съм си представял, че лудостта, която сме написали, се е реализирала".
