Я спрете вече, нищо не залесяване, а само режете и пълните двора на кмета...

Ще е много хубаво, ако след това започнат и да я асфалтират.

Пак ли сеч от дъно?
Къде са италианските тополи?

Край реката редят се,
редят се...
Тъпите и некадърни гербераси ще изсекат тополите и ще засадят на тяхно място тикви.

Знаете ли, че известната и любима на много поколения българи песен на „Щурците“ – „Среща“, е вдъхновена от тополовите насаждения покрай р. Хасковска? Вероятно, съзерцавайки наниза им от Градската градина до центъра на града, хасковският поет Симеон Стоянов създава този красив текст. Първите засаждания на дърветата край реката са почнали през 1892 г., когато по покана на градските управници в Хасково пристига Марин Пенчев. Учил декоративно градинарство в Унгария, през 1884 г. се връща в София със съпругата си Магдалина и осиновения от него в чужбина син Гюла. В столицата участва в създаването на Борисовата градина. В Хасково поставя началото на парковото строителство. Под негово ръководство са засадени първите декоративни дървета и храсти, цветни лехи. По негов проект е построена и алейната мрежа на Градската градина. Синът му Гюла, вече български гражданин – Георги Пенчев (1884–1955), учи декоративно градинарство в Будапеща и Париж. През 1910 г. се връща в Хасково, за да продължи започнатото от неговия баща. Разширява Градската градина – площта й достига 41 дка. Засаждат се едроразмерни дървета. Иглолистните са пренасяни по едно с каруца от Беловския балкан. Това са екземпляри от бял и черен бор, ела и тис. Широколистните дървета – топола, каталпа, платан, са доставяни от близките разсадници. Някои от тези дървета съществуват и до днес. Създадени са градинката до театъра, паркът „Мерсито“, „Еврейският парк“... През 1936 г. Георги Пенчев и Никола Стоянов построяват първата оранжерия за производство на цветя и се появяват първите красиви цветни фигури и лехи, оформяни с голяма фантазия и майсторство. След нея във времето са изградени още три оранжерии. Покрай алеята с тополи се създават цветни арабески, окантени с подрязан чемшир. В тези цветни фигури през лятото се е изнасяло и бананово дърво (Musa). На входа на Градската градина, на Братската могила ежегодно са се изпълнявали интересни цветни килимни фигури, изобразяващи часовник, колесница, пеперуда и др. – по идея и проект на Иван Господинов, които и до днес се помнят от по-възрастните жители на Хасково. Това живописно оформено пространство постепенно се превръща в любимо място за отдих и разходка на хасковлии. Тук се съсредоточава и част от културния живот на града. Организират се състезания с велосипеди за дами. Построен е дансинг, не след дълго и втори. Вечер там е свирел градският оркестър и дълги години било традиция хасковлии да се разхождат и срещат в Градската градина. След 1950 г. под прякото ръководство на Иван Господинов се създават и обществените квартални градини – парковете „Ак бунар“ (сега „Христо Ботев“), „Горичката“ (сега „Бяло море“), градината на мястото на стария хамам, парковете „Брезите“, „Овчарски“, “Македонски“, градинката на мястото на сегашния Младежки дом, паркчето на мястото на сегашното училище „Св. Иван Рилски“, парк „Кирил и Методий“, парк „Гарата“ и др. Озеленяването в Хасково бележи подем през годините 1958–1960 г. През 1962 г. се извършва и първото преустройство на централния градски площад, засадени са и платаните в пешеходната част. Атракция за града и неговите гости са били екзотичните „живи вази” на площада, високи 2,5 м, изцяло „изградени“ с килимни цветя – основно се е използвала алтернантера. Такива по това време е можело да се видят само още в София и Русе. През следващите години „зелените“ придобивки на Хасково непрекъснато се умножават. През 60-те и 70-те години на миналия век усилено се изграждат парк „Ямача“ и лесопарк „Кенана“, както и залесителният пояс на гр. Хасково. Днес зеленото богатство по улиците на града възлиза на над 7000 дървета основно от видовете липа, ясен, явор, шестил, платан, бреза, копривка и др., като 95% от тях и в момента са в много добро състояние. http://www.pamettanabulgarite.com/page/haskovo-1

Нека да ги режат.Само алергии и ограничаване на видимостта.
А до всички мрънкащи-Падналата топола ако бе взела жертва?