Така наречените проходимите червееви дупки* може да са нещо повече от теория или научна фантастика, показват нови изследвания.

Две отделни изследвания, публикувани в Physical Review Letters D, предлагат нови теории за това как да се изгради проходима червеева дупка.
 
Червеевите дупки, известни още като мост на Айнщайн-Розен, често се използват в научно-фантастичните истории като начин за бързо преместване между отдалечени части на Вселената.

Писателите на научнофантастични разкази отдавна се опират на червеевата дупка като важна част от сюжета. Това е бърз начин да получите придвижване от точка А до точка Б, през огромните разстояния в пространство-времето.

Теоретици като Алберт Айнщайн и Кип Торн са обмисляли преди десетилетия съществуването на тези пространствено-времеви портали, но досега никой не е успял да предостави физически доказателства за тяхното съществуване.
 
Две нови проучвания, публикувани в списанието Physical Review Letters D, предполагат, че проходи, достатъчно безопасни, за да могат хората да пътуват през пространството, биха могли да съществуват в реалния свят.

Един от основните аргументи срещу съществуването на червееви дупки предполага, че най-тясната част или „вратата“ на портала вероятно ще се срути под тежестта на собствената си гравитация.

Някои теоретици казват, че един от начините да се заобиколи този въпрос и да се предотврати гравитационният колапс е да се запълни дупката с екзотична форма на материя, която има отрицателна маса. Съществуването на такава форма на материя е чисто теоретично.

В първата нова статия международна тройка изследователи, ръководена от Хосе Бласкес-Салседо от Университета Комплутенсе в Мадрид, предлага алтернативен начин за предотвратяване на колапса на крехката врата на червеева дупка – начин, който не се нуждае от екзотична материя, за да задържи дупката отворена.

Вместо това техните теоретични модели, които размишляват върху възможността за микроскопични червееви дупки, се черпят от три теории, за да използват силата на елементарните частици: теория на относителността, квантова теория и електродинамика.

Тримата учени предполагат, че промяната на масата и заряда на фермионите – фундаментални градивни елементи на материята – може да запази космическия пробив отворен. Това би действало само ако съотношението на общия заряд на фермионите към общата маса на всичко вътре в червеевата дупка е по-голямо от практическата граница, зададена от черните дупки.

Тук обаче има уловка - Бласкес Салседо и неговият екип говорят за микроскопични червееви дупки. Те не са точно проходими от хората, но това със сигурност е една малка стъпка в нова теоретична посока.

Втората статия, която идва от Хуан Малдасена от Института за напреднали изследвания в Ню Джърси и Алексей Милехин от университета в Принстън, изследва теоретичното съществуване на червееви дупки, достатъчно големи за да се промъкнат в тях и да сърфират в пространство-времето хора.

В този случай Малдасена и Милехин са измислили червеева дупка, която се формира в петмерно пространство-време, известно също като модела Рандал-Сундрум. Тези червееви дупки биха изглеждали като черни дупки със средна маса за нетренирания наблюдател, казват авторите.

Ако скочите в този вид червеева дупка, ще получите до 20 g ускорение – неудобно, макар и оцеляващо количество. Но авторите признават някои практически ограничения с тази теория. Например, червеевата дупка трябва да е изключително чиста, т.е. без грешни частици:

„Ако частиците, които попадат в червеевата дупка, се разпръснат и загубят енергия, те ще се натрупат вътре, допринасяйки за положителна енергия, която в крайна сметка ще накара червеевата дупка да се срути обратно в черна дупка.“

Последното място, на което всеки, който пътува през космоса, иска да свърши, е в центъра на черна дупка. Те също трябва да са изключително студени, пишат изследователите. И тогава остава малкият проблем с действителното генериране на дупката на първо място. Малдасена и Милехин все още работят върху измислянето на начина, по който да се сформират тези дупки.

Добрата новина? Теоретично пътуването ви през галактика ще отнеме само по-малко от секунда. Но ако вашето семейство и приятели проследяват пътуването ви извън червеевата дупка, те ще чакат дълго време да приключи. От тяхна гледна точка пътуването ви ще продължи десетки хиляди години.

*Във физиката червеевите дупки са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето. Възможността за съществуването на такива обекти се споменава в Общата теория на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното съществуване е дошла на германския математик Херман Вайл през 1921 г. Според учените, ако червеевата дупка може да се използва като средство за пътуване, тя значително би скъсила пътя между обектите в Космоса. Името идва от приликата с червей, който прегризва ябълка. Това име е измислено от учения Джон Арчибалд Уилър през 1957 г.