"Сядах през нощта и просто не разбирах как е възможно да се излива всичко това и не исках да съм жива повече." Това категорично признание от херцогинята на Съсекс по време на дългоочакваното интервю с нея и съпруга ѝ с Опра Уинфри описва в едно изречение как натискът от пресата над Меган Маркъл доведе до решението на двойката да се оттегли от кралските задължения.

Стивън Барнет, The Coversation

В навечерието на това интерво неслучайно от двореца се появиха насочени срещу двойката истории. Бъкингам изглежда видимо разтърсен от решимостта на двойката да говори. Предвидимо е, че тези твърдения бяха подети от британска преса, която процъфтява чрез съобщения за - и подклаждане на - раздора в кралското семейство.

Предишната седмица "Таймс" публикува история, че срещу Меган е подадена жалба за тормоз, докато тя живееше в двореца Кенсингтън. Оплакването е било отправено преди повече от две години, но кралските помощници едва сега са се обърнали към Times, за да "разкажат своята версия на историята".

Тези прицелени в подходящ момент изтичания на информация включват твърдения, че Меган била получила обеци от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман малко след убийството на саудитския журналист Джамал Хашокжи, "гардеробна история", смятана за достатъчно отвратителна, за да оправдае пускането на специален туит. Обевидно е, че интервюто с Опра бе концентрирало съзнанието на мнозина.

Накъдето поеме пресата я следват някои телевизионни програми. Бетан Сайед, член на уелския парламент, публикува в Туитър снимка на това как Good Morning Britain на ITV (водена от Сузана Рийд и яростният критик на Меган Пиърс Морган) избра да отразява историята със снимка на четирима застаряващи бели мъже в Zoom разговор. Придружаващият текст гласеше: "5 мъже герои убиват жена. Нищо чудно, че Меган напусна Великобритания."

Както един журналист се изрази: "Стигаме до точката, в която, ако Меган Маркъл приеме предложеното ѝ церемониално букетче от детенце, пресата ще го разтръби със заглавия като "Злата херцогиня краде цветя от дете".

Нищо ново

Този вид иманентна враждебност не е нова. Когато през октомври 2019 г. Меган подаде съдебния си иск срещу Daily Mail за публикуване на лично писмо до баща ѝ, принц Хари посочи Меган като "една от последните жертви на британска таблоидна преса, която без да се съобразява с последствията води кампании срещу хора - безмилостна кампания, която ескалира през последната година." Той говори за много жертви на британската токсична таблоидна култура, след като продължи: "Казано по-просто, това е тормоз, който плаши хората и ги кара да си мълчат."

Непрекъснато разширяващият се списък с атаки чрез деформиране на фактите и откровена отмъстителност към младото семейство Съсекс е обширен. Понякога той прекрачва дори отвъд пародиите: едно особено абсурдно заглавие на Mail от 2019 г. гласи: "Как любимата снакс закуска от авокадо на Меган увеличава нарушаването на човешките права, сушата и убийствата".

Самият мащаб на враждебността е уловен от статия на BuzzFeed, която съпоставя заглавия за Меган и Кейт Мидълтън, за да демонстрира как Меган е яростно нападана за поведение, което същите вестници аплодират у Кейт. Това отношение обаче не винаги се ограничава до таблоидите. "Дейли Телеграф", например, със същата радост постави в заглавие изключително спорна връзка с терористични групировки през 2018 г.

В основата на някои от тези публикации се крие имплицитен и грозен расизъм, който подмята за "екзотичната ДНК" на Меган или я обозначава като "направо от Комптън" (град в Калифорния), изпращайки недвусмисленото послание, че "тя не е от нас". В интервюто си с Опра Уинфри Меган почти потвърждава, че преживеният от нея расизъм се разпростира и в самото кралско семейство.

Три причини

Как да обясним тази очевидно яростна враждебност към двамата Съсекс? Има поне три причини.

Първо, има съдебни дела, които и двамата членове на кралското семейство заведоха срещу пресата и ги спечелиха убедително. Миналия месец Хари спечели извинение и покриване на "значителни щети" от Mail on Sunday и Mail Online за публикуване на неверни твърдения, че бил загърбил Кралските морски пехотинци.

Десет дни по-късно Меган спечели делото си за поверителност срещу същия издател в кратко съдебно решение, в което съдията нарече публикуването на писмото на баща ѝ "явно прекалено и следователно незаконно". Британската преса не обича да бъде побеждавана в съда, и по-специално Mail ще се стреми да си отмъсти.

Второ, има търговски елемент: продажби и кликбайт. Кралското семейство продава вестници и привлича онлайн читатели. В ерата преди електроните публикации всеки издател е знаел, че снимката на първа страница на принцеса Даяна ще гарантира търсене. Днес читатели, които не му мислят много, са примамени със заглавия в социалните и онлайн медии, които са подхранвани от световно очарование от Кралската сапунена опера.

Всяка сапунена опера се нуждае от своите герои и злодеи. Британската таблоидна преса демонстрира през годините колко умела е да създава приказни принцеси и еднопластови злодеи, независимо от въздействието върху самите хора, на които лепи такива етикети. Историите се разкрасяват, деформират или просто се измислят, за да генерират повече кликбайт и по този начин повече приходи.

Трето, в британската печатна журналистика съществува дългогодишна култура, че що се отнася до знаменитостите, "техните работи са нашият бизнес". На едно ниво това е напълно правилен журналистически императив - да се държи отговорност от властта.

Този път пресата прекали

Твърде често обаче нормата за журналистическия контрол се използва като смокинов лист, за да оправдае монументални нахлувания в неприкосновеността на личния живот и откровени лъжи, които не могат да бъдат оправдани с никакви аргументи за търсенето на отговорност. Здравата журналистическа култура знае разликата между излагането на случаи на некомпетентност, корупция или нечестност по високи етажи на властта и отмъстителното преследване на хора, целящо просто да увеличава максимално корпоративната печалба на издателите.

Възможно е пресата в този случай наистина да прекали. Нейната клеветническа кампания е твърде прозрачна и е критикувана в социалните медии във Великобритания и САЩ. Тъй като тиражите на вестниците продължават да намаляват, подобна журналистика изглежда все повече като остаряваща реликва от отминала епоха. Още преди настоящата драма на разговора с Опра, колумнистката на Guardian Марина Хайд написа: "Повечето от реакциите от медиите в Обединеното кралство на Меган и Хари смърдят на това трупащо се безсилие".

Несъмнено още злобни заглавия ще посрещнат семейство Съсекс след интервюто в неделя. Но може би просто сме свидетели на упадъка на токсичната таблоидна култура, която третира хората - обикновени хора, както и известни личности - като фураж от сензации за тиражиране. Ако е така, това ще бъде добра новина за британската журналистика.