Въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол" нанася сериозни вреди върху околната среда в Югозападна България и нито законовите изисквания към дейността ѝ успяват да предотвратят замърсяването на водите и въздуха, нито компетентните органи демонстрират резултати в налагането на контрол.
Това показват заключенията в доклада „Мръсното завещание на въглищата", публикуван от „Грийнпийс" – България и представен тази сутрин във Facebook live.
Заключенията са, че отпадните потоци от ТЕЦ „Бобов дол" и/или свързаното с централата черно езеро оказват сериозно влияние върху качеството на водите и утаечните слоеве на река Разметаница. В рамките на проучването бяха открити доказателства за изхвърляне на значителни количества пепел в реката от централата и нейното черно езеро на 21 май 2019 г. Екологичното състояние на реката за периода 2017 - 2019 г. е оценено с най-ниския възможен клас - „много лошо", а съгласно европейските разпоредби България има задължение да подобри състоянието на компрометирани водни басейни на територията си.
Разметаница е приток на река Джерман, която се влива в Струма, а оттам потоците стигат до Бяло море. Така замърсяването засяга не само областта около ТЕЦ „Бобов дол", а и преминава границите на България.
За проучването са били взети проби от речни води и седименти (утайки) в района около централата и депото за съхранение на отпадъците от дейността ѝ – „Каменик". Докладът включва и тримесечно наблюдение на замърсяването на въздуха, проведено в Големо село, както и предишно дългосрочно измерване на токсичните газове азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2), проведено от „Грийнпийс" – България. Включени са данните и от официален мониторинг, осъществен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), резултатите от който са получени по процедура за достъп до информация. Анализите на замърсяването на водите и въздуха са направени в лабораторията на „Грийнпийс" в университета в Екситър, Обединеното кралство.
„Въглищата са източник на замърсяване по време на целия си жизнен цикъл. Изключително безотговорно е да се допускат такива разрушително високи нива на замърсяване, още повече на фона на очакваното значително намаляване на водните ресурси, резултат от промяната на климата", казва един от авторите на изследването д-р Кевин Бригден. „Докато не бъдат взети мерки срещу замърсяването с отпадни води и твърди частици от ТЕЦ „Бобов дол" и депата за съхранение на пепелта, ефектът върху повърхностните води в района ще продължава да е сериозен", смята той.
Изследването на качеството на въздуха установи пет случая на превишавания на среднодневната норма за прахови частици ФПЧ10 на Европейския съюз (ЕС) и Световната здравна организация (СЗО). Това е сигнал за потенциално наличие на по-мащабен проблем, тъй като законодателството на ЕС допуска само 35 превишения годишно. Отчетени са и 11 превишения на препоръчителните според СЗО среднодневни стойности за серен диоксид (SO2). Средночасовата норма на ЕС за SO2 е превишена веднъж според данните от периода на проучването, следователно е вероятно през календарната година да бъдат регистрирани и други случаи на превишения.
„За да се гарантира навременна, прозрачна и публична оценка на замърсяването на въздуха от замърсител от такъв калибър, то би следвало качеството на въздуха в района да е под постоянно наблюдение от независим орган. В крайна сметка е необходимо замърсяването да се предотврати още при източника", казва д-р Ейдън Фароу, автор на анализа за замърсяването на въздуха. За момента в района на теца няма постоянна станция за измерване на данни за въздуха.
Реакцията на институциите след сигнала на „Грийнпийс" – България за неправомерно изхвърляне на пепел в река Разметаница не дава резултат, проверката от регулаторните органи беше извършена по телефона. Въпреки данните за изпускане на отпадни води, депото за дългосрочно съхранение на отпадъци „Каменик" получи разрешително за работа, без да бъде изследвано влиянието му върху околната среда. Освен че създава опасност от замърсяване на води, съхраняването на отпадъците от изгарянето на въглища използва огромни количества вода. Само през 2019 г. в „Каменик" е използвана вода, която би стигнала на 400-те жители на близкото Големо село в продължение на 60 години, ако всеки употребява по 100 литра на ден, се казва в заключението на "Грийнпийс".
„Управляващите в България от години си затварят очите пред острата нужда от енергиен преход. Страната остава една от малкото в Европейския съюз, които са зависими от въглищата, и отказват да обявят крайна дата за тяхното използване. Едва наскоро се заговори за планиране на преход. С всеки изминал ден обаче въглищната индустрия завещава все по-тежко и по-мръсно наследство. Докато водата става все по-оскъден ресурс, не можем да си позволим да я замърсяваме с остарели технологии за производство на енергия, които едновременно с това усилват климатичната криза и причиняват здравословни проблеми със замърсяване на въздуха", казва Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия" в „Грийнпийс" – България.
