Идеята за пътуване през времето – такава, каквато я познаваме от „Доктор Кой“ и още куп научнофантастични филми, е неустоимо привлекателна, но винаги е оставала в областта на фантазията. Едно проучване обаче, публикувано в научното списание „Класическа и квантова гравитация“ още веднъж подчерта, че то е възможно, поне от математическа гледна точка.

„В тази статия – пишат авторите – представяме геометрия, която е проектирана така, че да съответства на лаическото описание на т. нар. „машина на времето“. Това е кутия, която позволява на хората в нея да се движат назад и напред във времето и пространството, тълкувано от външен наблюдател.“

Тази статия математически описва ТАРДИС.

Това със сигурност звучи като машина на времето – и феновете на „Доктор Кой“ ще забележат, че заглавието на изследването е акроним: „Traversable acausal retrograde domains in spacetime” = TARDIS, машината на Лорда на времето.

И така, какво предлагат двамата математици, Бенджамин Типет и Дейвид Цанг?

Както е известно, машините на времето трябва да са в състояние да изкривят самата тъкан на пространство-времето. В този смисъл е най-добре да се мисли за пространство-времето като унифицираща точка за трите физически измерения (ширина, височина, дълбочина), плюс времето.

Времето за нас върви само напред благодарение на една странност във втория закон на термодинамиката. Въпреки това „огъването“ на пространство-времето има някои любопитни проявления, свързани с времето. Ако поставите върху него обект с огромна маса, се формира голям гравитационен кладенец и времето значително се забавя вътре в този кладенец.

Но въпреки това времето продължава да върви само напред. Не се връща назад. За да се случи това, трябва да извикате на помощ по малко от теориите на специалната и общата относителност.

Представете си, че сте в кутия, подобна на ТАРДИС и искате да се върнете назад във времето. Извън тази кутия има часовник, който продължава да отмерва времето напред – това ще бъде нашата „референтна рамка“ – нещо, спрямо което да измерваме нашето пътуване във времето и пространството.

Сега, ако непрекъснато ускорявате, времето все още ще изглежда нормално вътре в кутията, но отвън ще започне да се случва нещо странно. Тъй като времето, за което светлината, идваща от часовника, стига до очите ви ще трябва да пропътува все повече, за да стигне там, дължината на всяка секунда ще се увеличава за вас, но не и за часовника.

Времето за вас се забавя, но от ваша гледна точка изглежда, че то се забързва за часовника, който е извън ТАРДИС. Затова вие остарявате по-бавно, и когато спрете движението на ТАРДИС, ще изглежда сякаш времето отвън се е придвижило значително – пристигнали сте в бъдещето. Това е релативистичното забавяне на времето, описано от специалната теория на относителността.

Новото изследване добавя и елемент от общата теория на относителността. Движейки се по-бързо от светлината в пространствено-времеви „балон“, в кръг, в крайна сметка ще настигнете своята собствена „машина на времето“. Когато бъдещата машина на времето срещне тази преди нея, която е в миналото, ще можете да видите миналото и бъдещето едновременно и да изберете в коя точка да спрете и да слезете.

Всичко това е напълно възможно – в сферата на математиката. И във филмите.