В интернет, както ми напомни наскоро един приятел, всичко изглежда постоянно, докато не се промени. С развитието на технологиите най-дълбоката и дестабилизираща промяна вероятно ще бъде преходът от централизирани интернет услуги към децентрализирани, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Централизираните услуги обикновено се управляват от компании или институции като Facebook, Twitter или Amazon. Има ръководна структура и шеф, като промените се правят със съзнателно решение. В този смисъл дори Уикипедия се смята за централизирана, въпреки че редакторите и сътрудниците ú са разпръснати по целия свят.

Децентрализираните услуги са по-трудни за дефиниране, но два прости примера могат да бъдат полезни. Първият е имейл, който се състои от мрежи от правила и взаимовръзки, които не са собственост на нито една компания или институция, въпреки че вашият доставчик на имейл услугата може да е. Вторият е самата световна мрежа, поредица от протоколи с огромно количество неща, изградени върху нея. Биткойн също работи по децентрализиран начин, освен ако мнозинството от блокчейн копачите не решат друго, което би станало много трудно.

Когато чувам лаици да обсъждат бъдещето на интернет, най-често срещаният въпрос е каква компания или услуга предстои. Clubhouse, аудио дискусионният форум, е една от последните новости в социалните мрежи, а без съмнение ще има и още.

Когато слушам интернет предприемачи да обсъждат бъдещето, най-големият въпрос е какъв вид децентрализирана услуга или платформа може да бъде следващата. Интернет премина през множество фундаментални промени след зачатъка си през 60-те години, като повече интелигентни хора от всякога работят върху иновациите. Няма основателна причина да приемем, че статуквото е свещено. Всъщност има достатъчно основания да се предположи обратното.

Технологичният предприемач Баладжи Сринивасан прогнозира радикално децентрализирано бъдеще. Според честите му публикации в Twitter криптотехнологиите и децентрализацията ще завладеят света, ако можем да перифразираме твърдението на Марк Андреесен за софтуера отпреди десетилетие. Ако Twitter цензурира някои от своите потребители, те могат да потърсят нови платформи, които не позволяват подобни посегателства.

Защо, например, да не поставим социалните мрежи върху блокчейн и да имаме ефективни микроплащания в криптовалута, за да възнаградим тези, които помагат за поддържането на подобни механизми? Цензурирането на публикации в такава услуга би означавало да се коригира блокчейн регистърът, което ще рече много трудно. (Всъщност такива публикации биха били блокчейн книга, макар и в по-смилаема форма.) И вместо да се сблъсквате с правилата за съдържанието на Twitter или WhatsApp, може би ще може да персонализирате и изградите свои собствени правила.

Според Сринивасан такъв обмен - не само на пари, но и на информация - в крайна сметка ще се развие отвъд лесния държавен или корпоративен контрол. Може дори вече да стане трудно да дефинираме какво представляват парите. Това би бил един нелогичен свят, ако трябваше да го опишем на някого само преди десетина години.

Друга визия за бъдещето, предизвикваща световъртеж, може да бъде видяна на zora.co. Ако първоначално сте объркани - добре дошли в клуба! Мислете за Zora като за Spotify, само дето е за нещо повече от музика, а създателите запазват правата и продават на цени, които решат. Тя се опитва да бъде екосистема с отворен код за създаване бъдещето на изкуството.

Ако настъпи радикална децентрализация, концепцията, която най-много се нуждае от радикална ревизия, може да бъде тази за отсъжданията. Чели ли сте историите за хора, чиито криптопортфейли са били хакнати и нямат банка или посредник, които да ги компенсират? Или за онези хора, които не могат да си спомнят криптопаролите и в резултат на това ще загубят милиони в заключени акаунти? Възможно е тези неща да станат много по-често срещани и понятията за контрол да изискват мащабно преосмисляне.

Израствайки в аналогов свят, намирам, че тези амбициозни визии са едновременно неизненадващи и объркващи. От една страна, видях пренасочването на толкова много дейности към цифровия свят, че друга голяма революция не би трябвало да ме шокира. От друга страна (една евентуално атавистична) част от мен обича да е сигурна, че има контрол, независимо дали е от правителството, група хора в Маунтин Вю, Калифорния или дори деканът на моята енория.

„Животът в блокчейна“ изглежда отчуждаващ по начин, който надхвърля марксистките притеснения. (Все пак аз съм човек, който предпочита да пуска монети за паркинг, вместо да изтегля съответното приложение за плащане.) Когато се запитам какви услуги наистина ми липсват, откривам, че съм много по-заинтересован от нов китайски ресторант в моя град, отколкото от нови платформи с отворен код, които да позволят иновации, дето никога няма да разбера напълно.