279 столетници има у нас. Това сочи справката на НСИ за декември 2019 година. Най-малко са в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. В София пък са 69 души, но ако се вземат брой столетници на 100 000 души население, то столицата ни се нарежда на четвърто място в това отношение, обясни мулекулярният генетик Любомир Балабански. Така първото място се отрежда на Кърджали - със 7,6 столетника на 100 000 души, второто е за Ловеч - със 7,34 столетника, третото е за Смолян – с 5,8.
„България се нарежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от населението. Това се дължи основно на факта, че средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските. Така че, за да достигне един индивид 100 години, трябва да живее много над средната възраст”, обясни генетикът. Той изтъкна, че в момента у нас средната продължителност на живота е 75 години. При мъжете тя е 72 години, а при жените - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия средната продължителност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
„Процесите на стареене са комплексни от биологична гледна точка. Определят се както от генетични фактори, така и от околната среда. Всъщност около 25% от дълголетието е генетично обосновано и 75% се дължи от околната среда - начин на живот, диета, здравословно хранене, физическа активност, доколко човек търси медицинска грижа”, обясни Балабански. Според него една от причините у нас средната продължителност на живота да е толкова ниска е и, че хората нямат достъп до качествено здравеопазване. Това важи най-вече за малките населени места.
От 4-5 години пък учените от катедрата по Медицинска генетика в Медицинския университет в София работят по проект, който цели да установи генетичните фактори, които предразполагат към здравословно дълголетие при столетниците. Оказва се, че метаболизмът е ключов за успешната преживяемост на хора, намират се редки мутации в някои от столетниците.
Монитор
