Ако изборите бяха днес, формациите, които биха влезли в парламента, биха били седем, като за две от тях предизборната кампания ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да доближат или дори преминат бариерата (особено ако тя е ниска заради очакваната по-ниска активност) или пък да се борят за субсидия.

С 25,8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого в последното проучване на "Галъп интернешънъл", направено сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.

ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. "Има такъв народ" е с 13,1%, а ДПС е близо - с 12,4%. "Демократична България" е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%. При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ.

Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив.

С над процент в борбата влиза "Възраждане", близо около един процент се движат и формации като АБВ, "Атака" и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади. Има и редица други формации в десетите от процента.

Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43%. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.

Мандата си правителството завършва с нива на доверие от 19% и недоверие от 69%.

Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента.

Това "наваксване" обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските. Последните месеци се наблюдават нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата "Орешарски".

В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54% доверие, при 28% недоверие. В края на този мандат полицията също завършва на плюс. Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни - около 40-50%. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.