През 2004-та марсоходът „Опортюнити“ на NASA откри странен минерал на Марс – ярозит. Това е сулфат на желязото и калия и се нуждае от вода и киселинни условия, за да се образува. На Червената планета имало толкова много ярозит, че планетарните учени са  изключително озадачени. Как се е формирал там, при условие че водата и алкалните соли са в оскъдни количества? Отговорът, очевидно, се крие в Антарктика.

Ново изследване, публикувано в Nature Communications, открива залежи на ярозит дълбоко под ледената покривка в най-южната част на континента. Наличието на този минерал на подобно място показва, че една от хипотезите за формирането му на Марс вероятно е вярна.

Учените смятат, че е възможно залежите на ярозит на Марс да са се образували преди милиарди години, когато планетата не е била червена, а бяла – т.е. покрита с дебели ледници. Тези ледници вероятно са били замърсени със скали и прах от самата планета, а ледът вероятно бавно, но сигурно, се е превръщал прахта в ярозит.

Кристалите яризот в Антарктика са открити в ледено ядро на дълбочина 1620 метра. Тук ледът се е формирал преди около 300 000 години. Леденото ядро е изкопано в купола Талос – леден купол по покрайнините на платото в източната част на Антарктика. Изхождайки от дълбочината, можем да приемем, че то е добър аналог с Марс. Изолирано е от земната атмосфера – т.е. има свои налягане, температура, химия и pH.

Според проучването съществува механизъм, който обяснява трансформацията на минералната прах, попаднала в капана на дълбокия лед, в ярозит. Минералът трябва да е замръзнал на най-малко 1000 метра дълбочина, където температурата е около -10 градуса по Целзий. При тези условия течната вода, необходима за ярозита, е налична под формата на концентрирани киселинни разтвори, чиято точка на замръзване е много по-ниска, отколкото на водата.

Екипът смята, че наличието на базалтов прах и аерозоли, богати на сяра (заради вулканите), е нещо, което е обичайно и за Земята, и за Марс. Т.е. този механизъм би бил работещ. В леденото ядро на Земята обаче е имало едва няколко зрънца ярозит. На Марс, от друга страна, минералът е в изобилни количества и почти навсякъде. Екипът смята, че фактът, че Червената планета е по-наситена с прах, би могъл да обясни тази разлика.

„Находката ще промени нашето разбиране за произхода на широкоразпространените залежи на ярозит на Марс – казва Джовани Баколо, водещият автор на проучването. – Въпреки че днес вече ги няма, древните ледници и прахта, която са били пленили, изглежда са оставили видна геологическа следа по Червената планета – доказателство за климатичните събития от далечното минало.“

За в бъдеще екипът би искал да проучи ледените ядра и за други минерали на Марс.