Вече 95 г. читалището в с. Пчеларово се грижи за културното израстване и развитие, за опазването и съхранението на традициите и духовния живот на населението от района. На вчерашната дата-24 януари през 1926 г. будни и ентусиазирани жители от с. Пчеларово вземат решение за учредяване на Читалище в селото. На общо събрание се взема решение читалището да носи името „Просвета“ .

             И така през миналия век се полагат основите на този храм и се запалва огъня на родолюбието. Трудни са били първите стъпки на новооснованото светило, трудно е било и на първите основатели.

             Още на 27 февруари 1926 г. читалището изнася първото си представление ”Учени и прости” в една от класните стаи на основното училище в селото на импровизирана сцена.

           На 15 март 1926 г. читалището приема устава си и става официална просветна институция. Избран е и първият  председател -  Майно Дошев, родом от Ловешко  и  учител в местната прогимназия.

           Културната дейност на читалището продължава и през следващите години, когато театралната трупа при читалището изнася комедията”Кърваво престъпление”, следват представленията: ”Червените панталони’, „Дело на дявола”, ”Проклето семейство”, „Правосъдие”, „Зла свекърва”, „По неволя доктор”, „Богат дядо-богат зет”  и др.

             Новото ръководство изпитва трудности, защото не разполага нито с пари нито с материална база. С протоколно решение №8/7.10.1928 г. управителното тяло решава да се отворят вечерни курсове за ограмотяване на мъже, а в неделя само за жени.

       Важна роля в културното и просветно издигане се пада на читалищната библиотека. В самото начало книгите се съхраняват в сандъци в дома на библиотекаря  Начо Димитров. През 1928 г. Иван Бояджиев – жител на селото, подарява  25 бр. художествени, педагогически и научни книги останали от баща му. Библиотеката получава като подарък и романа” Под игото” и „Клетниците”. Много са дарителите, които са спомогнали за създаването на книжния фонд на читалището. През 1934 г. учителите Щерю Йорданов и Делчо Начев Вълчев подаряват около 70 тома литература  на стойност около 3000 лв. До края на 1952 г. библиотекарите са работили на обществени начала, без да им се заплаща и книги са раздавани нощно време и в неделни дни. Едни от първите библиотекари са: Начо Димитров, Ташо Илендаров,  Иван Буюклиев, Йордан Димитров, Георги Бояджиев, Никола Чилингиров,Димитър Гогов, Филип Атанасов, Ирина Петкова. След 1955 г. книжния фонд на библиотеката започва да расте и днес разполага с книжен фонд 15000 тома.

          През 1932 г. за председател на читалището е избран Иван Буюклиев, учител в селото, чието име носи днес читалището. През този период читалището е в разцвета си. По това време се сдобива със ценен инвентар: радиоапарат” Филипс”, библиотечен шкаф, скамейки и часовник. А през 1937 г. е закупен първия фотоапарат „Паис-Ипон”. Истински народен учител, той привлича много свои ученици да участват в пиесите, като им разпределя подходящи роли. Читалището става притегателен център и инициатор на много културни прояви и начинания.  Наред с другите дейности особено място в живота на читалището заема театралната, певческата и танцова самодейност. Организират се вечеринки с разнообразна програма-еднократни пиеси, декламации, концертно рисуване и обезателно с весела част. Разиграват се томболи, организират се сказки и беседи на теми които са вълнуващи и интересни за населението.

         До 1934г. повечето от самодейците са учители от основното училище и прогимназията. Записани са имената на Иван Буюклиев, Димитър и Недка Стоянови, Крум Червенелеков, Никола Чилингиров, Костадин Ласков и др. В читалищния живот участват всички желаещи да трупат нови знания и да се развиват духовно. Ревностно се  спазват народните традиции и обичаи (сурвакане, лазаруване, коледуване). Поддържа се любовта към народното творчество. В летописната книга под  №21 е отбелязано ”...на 8 януари 1932г. читалището даде вечеринка , в която за пръв път досега взима участие местна женска сила - Василка Георгиева Бакърджиева”. До 1960г. са изнесени 135 представления и вечеринки и постепенно тази културна традиционна изява изчезва от сцената на читалището в с. Пчеларово. Душата на театралната самодейност до края на 1945 г. си остава Иван Буюклиев.

       В протокол № 4 от 18 юни 1947 г. е отбелязано, че се поставя въпроса за закупуване на дворно място за построяване на читалищен дом. За ръководството на читалището това е трудна задача поради голямата оскъдица на строителни материали.

Но въпреки трудностите успяват  с общи усилия и доброволен труд да поставят основите на сградата в центъра на селото.

     Читалището преминава през всички промени на обществото и се развива според потребностите на времето.

       От 1985 г. към читалището се сформира група за автентичен фолклор, представяща обичаи и обреди с ръководител Катина Димитрова. Още при първото си представяне на националния  фолклорен  събор в Копривщица печелят златен медал и ново гръмко име” Златните пчеларовски баби”. Групата съществува и до днес, но в доста намален състав.

      Много поколения пчеларовци тук прочетоха своите първи книжки. На сцената на читалището се изнасяха рецитали послучай празници. Пак тук се пяха песните от родния край. Създадено в трудни времена, след Балканската и Първата световна война, читалището минава през различни трудности, но то се запазва със своето обществено предназначение за духовно издигане и оцеляване на българина.

       Днес читалището носи името „Иван Буюклиев 1926” в памет на своя дългогодишен председател и активен читалищен деятел и ръководител. Председател на читалището е Маргарита Стойкова, а секретар-библиотекар Недялка Иванова.

       Честит празник на всички, които се опитват да опазят това културно богатство и поддържат искрата на родолюбието въпреки промените и трудностите.

Изготвил:

Бойка Васева – младши експерт в

Държавен архив - Кърджали