В началото на месеца се проведоха серия от срещи със заинтересовани страни при президента Румен Радев във връзка с предстоящите парламентарни избори. Редица политически партии, участващи в тези консултации, лансираха идеите за осигуряване на видеонаблюдение и/или излъчване в реално време през изборния ден и/или при преброяването на резултатите. Сред техните основни аргументи в защита на тези предложения е повишаване прозрачността в изборния процес.
Анализът от страницата "Отворен парламент".
В тази публикация екипът ни представя накратко предимствата и недостатъците, свързани с видеонаблюдението в изборния ден. Те са базирани на становища и документи на международни организации и експерти, свързани с прилагането на подобна практика в други държави. Този текст цели да представи аргументи за и против видеонаблюдението в изборния ден, които според нас трябва да са в основата на дебата за евентуално въвеждане на такъв способ.
Две са основните линии, по които се предлага да се случи видеонаблюдение в изборния ден у нас. Едната е то да бъде институционализирано - осигурено чрез камери и технически средства от държавните органи (например Централната избирателна комисия). Втората - за предоставяне на възможност на различни лица - участници в процеса (наблюдатели, застъпници, кандидати, представители на партии и дори членове на секционни комисии), да излъчват в реално време от различните секции, в които се намират.
Кои са предимствата на видеонаблюдението в изборния ден
На първо място експертите изтъкват възможността за повишаване на доверието в изборния процес и особено по отношението на определянето и отчитането на крайните резултати в секциите. Те допълват, че наличието на камери може да е предпоставка за ограничаване на порочни практики, свързани с купуване и продаване на гласове и други форми на натиск над избирателите.
Видеоизлъчването дава възможност на всеки желаещ да види как е организирано изборното помещение по всяко време - разположение на кабината за гласуване, машините в секции с машинен вот, разпределение на дейностите между членовете на секционната избирателна комисия (СИК) и т.н. В страни, където политическите права на гражданите не са добре защитени, видеонаблюдението може да помогне срещу евентуални политически репресии.
Всички експерти, посочващи тези предимства, ги обвързват с въвеждането на ефективна правна и административна рамка, която да очертава достатъчно ясно правилата за използване на средства за видео излъчване в изборния ден и всички произтичащи от това последици.
В страната се застъпва тезата, че видеонаблюдението ще има дисциплиниращ ефект за членовете на секционните избирателни комисии. Припомняме, че в български условия СИК се съставят на квотен принцип от партиите, представени в българския и европейския парламенти. Гражданско наблюдение чрез излъчване в реално време от секциите позволява известен контрол върху действията на изборната администрация и достъп до процеса на по-широк кръг участници (например извънпарламентарните партии, наблюдатели, медии и др.).
Опитът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) като организация, която е регистриран наблюдател на изборите повече от 10 години, показва, че снимането в секционните комисии е възможно и към този момент (но не и излъчването на живо). То обаче следва да не нарушава тайната на вота, да не накърнява правото на избирателите да не бъдат снимани и да не е в разрез с процедурите на изборната администрация.
В случаите, когато наши наблюдатели са ни изпращали снимков и видео материал като доказателство за различни видове нарушения, сигналите до отговорните институции са подавани от името на организацията. Аргумент в тази насока за нас винаги е било запазването на анонимност за подателите на сигнала, за да не се излага на риск тяхната безопасност. Едва след започването на работа по сигнал от съответните институции и при съгласие на подателя сме разкривали неговата идентичност. Опитът ни обаче показва, че сигналите, които са подкрепени със съответния снимков/видео материал, не се приемат като доказателства за последващи действия от съответните органи.
Кои са недостатъците на видеонаблюдението в изборния ден
Според експерти, въпреки че видеонаблюдението цели да изгради доверие в изборния процес, то може да има и редица недостатъци. Най-често се изтъква например, че ако не са строго регламентирани процедурите при които се извършва видеозаснемането, то може сериозно да засегне осигуряването тайната на вота и да допринесе за оказване на натиск върху избирателите. В българския контекст това е съществен риск в малките населени места, където често има един основен работодател - административна структура или бизнес предприятие.
В международните документи се предупреждава, че заснемането в изборните помещения може да представлява предпоставка за последващ натиск не само върху избирателите, а и върху независимите наблюдатели.
Като практически недостатък се изтъкват техническите параметри на устройствата и качеството на картината, която излъчват. Той се засилва, когато не се използва централизиран/институционален подход за видеонаблюдение, а се въведе възможност за различни участници в изборния процес да излъчват/заснемат случващото се в секциите. В последния случай няма гаранция за съответно техническо обезпечаване на средствата за снимане, за легитимността на записите, тяхното съхранение, възможностите да бъдат използвани като доказателствен материал пред компетентните органи и пр.
В допълнение, заснемането само по себе си не може да предотврати грешки и нарушения в изборния процес. От тази гледна точка то няма как да замести физическото наблюдение в секциите. Ако видеоизлъчване се въведе само за края на изборния ден, това отново не е гаранция за разрешаването на проблеми, които са настъпили в останалата част от процеса. Фактът, че се заснема или излъчва в реално време преброяването на резултатите в конкретна секция, не е предпоставка, че ще има пряка видимост към бюлетините и изборните книжа - такава често не се осигурява дори за присъстващите физически в секциите лица.
Сред минусите от употребата на видеоконтрол в секциите се посочва и че то може да повиши напрежението в края на изборния ден и да окаже допълнителен натиск върху СИК, които да се затруднят при преброяването на гласовете.
В заключение може да се каже, че: предвид засиления обществен дебат по темата за въвеждане на видеозаснемане и излъчване на случващото се в изборния ден, трябва да отбележим, че според действащите правни норми в страната, присъстващите в секциите, с изключение на гласоподавателите, независимите наблюдатели и медиите, са страна в изборния процес. Членовете на секционните комисии се излъчват от партиите в българския и европейския парламенти, като носят и отговорност в рамките на изпълнение на задълженията си по време на изборите. Застъпниците и политическите представители от своя страна, са изразители на интересите на кандидатите, които се състезават за гласовете на избирателите. В този смисъл гаранция за неутралност на видео стрийма, ако той се осъществява по партийна линия, трудно би могла да се осигури.
Според международните изследвания в тази насока, подобно нововъведение в изборния процес следва да е резултат от сериозни обществени обсъждания, така че да бъдат взети предвид всички гледни точки. Необходима е широка подкрепа от избирателите и достатъчно време за разяснението, възприемането и прилагането на тази практика.
