Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина, сочи проучване на социолозите от Тренд, направено между 26 ноември и 3 декември чрез интервю "лице в лице".

24% от запитаните посочват, че са имали намерение да напуснат страната, а 70% не споделят такова намерение. Сред основните причини да не предприемат решаващата стъпка е семейството – така е за 27%. 13 на сто са казали, че имат хубава работа и добра реализация, а 8 процента не са го направили заради децата си. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие у нас, страхът от неизвестното, по-спокоен живот в родината и т.н.

За 31% от запитаните българите зад граница са по-щастливи от живеещите у нас, на обратното мнение са 44 на сто.

Под половината - 41%, посочват, че имат роднини зад граница, като този дял е по-голям за жителите на селата и малките населени места.

Хората на възраст между 60-69 г. и 70 плюс живеят с финансова помощ отвън. А за 80% от тях е невъзможно да се справят без нея. Една трета от онези, които получават финансова инжекция от близките си зад граница, биха заминали в чужбина, като най-голям е делят на младите. Над половина от запитаните - 54 процента, не биха го направили.

Сред основните причини за емиграцията е икономическото положение у нас - това са изтъкнали 61%. По-добър живот в чужбина търсят 51%, а 13 на сто - образование. 

За 52% от българите, основно младите, е престижно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. За 83% е престижно да се учи в чужбина, а едва 8% са на противоположното мнение. Висок е процентът - 75 на сто, на хората, които смятат, че е престижно да се пътува често в чужбина. 

Над половината (56%) от българите посочват, че завършилите в чужбина имат по-добри възможности за реализация в България, на обратното мнение са незначителните 4%. 24 на сто са на мнение, че имат същите възможности като получилите образование в България.

На въпрос „Според вас лично животът в чужбина лесен ли е или не е лесен?" 14% смятат, че е лесен, на обратното мнение са 71%.

Социалният изследовател Евелина Славкова коментира проучването така: Темата за емиграцията в чужбина винаги се приема с особена чувствителност в нашето общество. Две основни психологически рамки могат да бъдат очертани по отношение на емиграцията.

От една страна, битува чувството, че тези хора са „прокудени" от България, търсещи препитание извън страната. Другата психологическа рамка, е свързана с формираното желание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и т.н. Твърда е вярата, че там е по-добре.

И двете основания не си противоречат.

Според Славкова финансовата подкрепа задържа хората, особено по-младите, които иначе биха напуснали страната. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти на българската емиграция – да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители.

Другият важен елемент в проучването е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата, посочва Евелина Славкова.