Структурата Ришат, известна като „Окото на Сахара“, се намира в западната част на пустинята, в Мавритания. Диаметърът ѝ е 40 км. Това гигантско и загадъчно геоложко образувание трудно може да се види от равнището на земята. Открито е чак тогава, когато сме започнали да наблюдаваме Земята от Космоса, но дори и днес учените не са разкрили всичките му тайни.
Когато през 1965 мисията Джемини IV била изпратена на четиридневна обиколка около земното кълбо, астронавтите трябвало да направят снимки на земната повърхност.
По-специално, те получили задачата да гледат за „всякакви големи кръгови елементи, които могат да част от структури, предизвикани от сблъсъци“.
Метеоритните кратери имат важно геологично значение, защото разказват за историята на Земята. А като знаят колко пъти космически скали са се удряли в планетата ни, учените могат по-добре да прогнозират такава вероятност в бъдеще.
Известно време учените смятат, че окото на Сахара също е кратер. Но не са били открити достатъчно разтопени скали в подкрепа на това предположение.
Съвременните тероии предполагат, че историята на това природно образувание е много по-сложна.
Eдна съвременна теория за произхода на Окото
Учените имат още въпроси, свързани с Окото на Сахара. Но двама канадски геолози имат работеща теория за неговия произход. Според тях Окото е започнало да се формира преди повече от 100 милиона години, когато суперконтинентът Пангея е разкъсан от тектониката на плочите и това, което сега са Африка и Южна Америка са били откъснати едно от друго.
Разтопените скали са били избутани нагоре към повърхността, но тъй като не са успели да стигнат чак догоре, са образували купол от скални пластове, като гигантска пъпка върху кожата на Земята. Те са създали и разломни линии, които ограждат Окото и го пресичат. Разтопената скала освен това е разтворила варовика в близост до центъра на окото, образувайки специален вид скали, известни като брекчи.
Преди малко по-малко от 100 милиона години, Окото изригва мощно. Това свива купола до средата, а ерозията свършва останалата част от работата, за да създаде „Окото на Сахара“ такова, каквото е днес. Пръстените са направени от различен вид скали, които ерозират с различна скорост. По-бледият кръг близо до центъра е вулканична скала, създадена по време на експлозията.
Съвременните астронавти обичат Окото, защото е важен ориентир сред монотонното море от пясък на Сахара. Има и хора, които вярват, че Окото представлява всъщност останките на легендарната Атлантида, която Платон описва като концентрични кръгове от вода и суша. Но ако питате нас, пишат авторите от Science Alert, геоложката история, която разкрива това образувание, е далеч по-интересна.