Д-р Веселина Узунова, главен уредник в отдел „Най-нова история“ в Регионалния исторически музей на Хасково, публикува за първи път интересни факти за размирните времена в навечерието на 1945 година в Хасково. Документирани са от нея по разказите на Недялко Георгиев Тодоров, по-известен като Делчо Шопа – член на БРП/к/ и разузнавач в Народната милиция.

Както в останалите български градове, така и в Хасково, наситената от събития есен на 1944 г. отбелязва настъпването на хаоса и неизвестността. Новият режим вече има своите силни врагове сред гражданството и полага особени грижи да изолира, или въобще физически да ликвидира най-опасните сред тях.

Подписването на Московското примирие на 29 октомври, с което се създава Съюзническата контролна комисия обнадеждава образувалата се опозиция и много скоро тя започва да проявява активност в обществения живот на страната. Първите реакции срещу политиките на ОФ са призивите срещу участието на България във войната и последвалите репресии срещу българското офицерство. Министърът на народната отбрана Дамян Велчев се противопоставя на искането на Сталин царските офицери да бъдат съдени и унищожени по вече изпитания съветски сценарий. По всичко личи, че правителството на ОФ не винаги е единодушно в решенията си по някои особено чувствителни въпроси, какъвто е подготовката на Народния съд.

 Затова и малката победа на опозицията с приемането на IV-то постановление, което освобождава от съдебно преследване войниците и офицерите, воюващи на фронта, окуражава повече хора да изразяват по-смело несъгласието си с политиките на новата власт. Те разбират, че унищожението на българското офицерство е най-важната стъпка към заличаването на буржоазната класа и докато това не се случи, нищо още не е изгубено. От БРП/к/ определят това постановление като истинско „предателство срещу народа” и провеждат митинги из цялата страна с искане за отмяната му, каквато е и директивата на намиращия се в Москва Георги Димитров.

В Хасково митингът против IV-то постановление е проведен на 6 декември. За него разказва в спомените си Недялко Георгиев Тодоров, по-известен като Делчо Шопа – член на БРП/к/ и разузнавач в Народната милиция:

„От балкона на железарския магазин /даскалдимитровото здание на площада/ аз бях натоварен да показвам военните престъпници като полк. Кирил Христев, който запали на Паню Манахилов плевнята на 7 април 1943 г. Когато го показах на балкона всички от митинга викаха смърт на Кирил Христев, дайте да го съдим тука на място. Фактически Кирил Христев имаше вече издадена от народа смъртна присъда и който вече я отмени, става враг на народа. Целия митинг викаха „долу Четвъртото постановление”. Така ставаше и с другите показвани от балкона военни престъпници, какъвто беше Трайко Пандов, Миленков, Страхил Ламбрев, Любен Георгиев, Колю Канев и др. Народът искаше да ги линчува като ги вземат от ръцете ни. Мразеха убийците затова под усилен кордон от милиция и гвардия едва можахме да ги качим на камиона и ги откарахме във втори милиционерски участък, а народът ги чакаше на трети милиционерски участък, където трябваше да бъдат откарани.”

По-късно IV постановление е отменено и силовите кръгове около комунистическата партия изпращат ясно послание, че никой опълчил се на партията, няма да бъде пощаден.

Напрежението и нагнетяваният страх сред населението  в дните около коледните и новогодишни празници се засилват, когато ДС разкрива нелегална група младежи в Хасково, настроени срещу новия режим. Групата, състояща се главно от гимназисти, провежда една единствена антиправителствена акция. Тези събития се потулват от новата власт, от една страна да не се показва, че има противодействие срещу отечественофронтовската власт, и от друга -да не се вдъхват надежди в някои среди, че може и да не си съгласен и да се бориш срещу тях.

За тези събития се намират сведения единствено в спомените на Делчо Шопа:

 „За признателност към Червената армия освободителка имахме направена арка на шосето между закусвалнята срещу Окръжния народен съвет и автогарата. Арката беше направена със солидни чамови дълги греди, облечени със зелен бор и надпис от двете страни: „Добре дошли, скъпи гости!” Колите на червеноармейците, които идваха от Пловдив за Кърджали и гарата минаваха под арката, също и тези,  които идваха от Харманли и Кърджали за Пловдив, минаваха под арката. Това на някои вредители им попречило и една вечер пламна арката в пламъци. Целта им била да попречат за съветско-българското доверие.”

По нататък в разказа си, Делчо Шопа разкрива в детайли как е протекло разследването и следствието. Милицията веднага насочва вниманието си към по-известните легионери сред учениците. В повечето случаи те са синове на офицери или стопански дейци, попаднали под ударите на новата власт и неслучайно са следени.

„Ученикът Симеон Угорелков познавах като стар легионер. Почнах наблюдение по него. Той през ваканцията работи като сервитьор при кръчмаря Паско Оцетара, срещу арката. Една вечер го стегнах и се съгласи да даде декларация и да стане мой секретен сътрудник. Угорелков ми призна, че той самият заедно с още трима ученика, двама от единия край и двама от другия, едновременно запалили арката и пламнала изведнъж сухата борова зеленина”.

От Угорелков милицията разбира, че е организирана група от около 10 момчета и 3 момичета, с името „Млади бойци против комунизма”. Те установили връзка със свои съмишленици в София, откъдето е пристигнал офицер на име Иван Бахов и той донесъл патрони в къщата на Чалбуров. По това време известният тютюнотърговец и бивш народен представител Георги Чалбуров се намира в Централния софийски затвор. Според ДС в Хасково, неговият 20-годишен син Недялко  участва в нелегалната група, подпалила арката, а по-късно е посочен и като неин водач. Разследването разкрива и други участници в конспирацията, сред които е и младата служителката в Общината -Благовеста, успяла да издаде фалшива лична карта на офицера Иван Бахов. Той се придвижвал из страната цивилен и въоръжен, с военните си дрехи отдолу и със зареден пистолет марка „Стар”.

Една вечер Угорелков донася на Делчо Шопа, че Бахов ще отпътува за София на следващия ден, а оттам заминава нелегално през фронтовата линия за Берлин, където ще се срещне с Цанков.

Новината мобилизира милицията в Хасково. Решено е Бахов да бъде арестуван без много шум, за да не се подплашат хасковските му съзаклятници. Затова, като най-удобно място, е определено гара Раковски. На следващия ден да започнат арестите в Хасково.В акцията са посочени да участват Делчо Шопа, Васил Дойчев и Васил Боев – бъдещият началник на ДС в Хасково.

В спомените си Делчо Шопа обича да изтъква своята смелост и доблест, в остър контраст на липсата на професионализъм и кураж у останалите:

„Вечерта когато ще заминаваме по изпълнение на задачата, виждам че двамата Василовци са изплашени, страх ги е, затова почнаха да ми казват: не е ли по-добре да отидеш сам. Аз като видях, че са изплашени, а със страхливци работа сериозна не се върши, защото могат да провалят доброто дело, реших да отида сам.”

Разказът му продължава като в шпионски роман на Богомил Райнов:

„Вечерта отивам на гарата. Дойде и Иван Бахов. Нареди се да си купува билет, след него се настаних и аз. Иван си взе билет за София, а аз взех билет за гара Раковски. Влакът беше препълнен така, както се случва с градските рейсове. До входната врата бяхме правостоящи. Един пътник се обади, че няма билет, аз веднага го защитих: „Нищо де от един пътник, превозен без билет, държавата няма толкова да загуби! Не бой се, ние всички ще те защитим при случай на проверка.

На Иван Бахов това се хареса, изглежда ме смяташе за техен човек и не се предпазваше от мен, даже с мен заговори, също и аз с него. Станахме до гара Раковски добри приятели, което търсех като ефект. Когато стигнахме, Иван Бахов не слезе от тази страна, от която слизат хората за гарата, а от тъмната страна. След него слязох и аз. Иван ме видя, но беше спокоен. Аз набързо му употребих хватката ключово пречупване на китката на дясната ръка- хватка опасна, и най-силния от нея не можеше да се спаси. Видях го, че се изплаши и започна да се подчинява на моите желания.

Заведох го в милиционерския участък с привита ръка. Там беше завеждащ участъка Желю Янев. Казах му, докато държа лицето, Желю да го обискира.

При обиска намерихме приготвен под винтягата зареден пистолет с девет патрона- един в цевта и осем в пачката. Намерихме в ръба на винтягата на зашито листче, написана паролата, с която ще се срещне той  с хората в София.

Обадих се по телефона на началника Асен Митев, че задачата е изпълнена. Той дойде заедно с Хилендар Спасов с лека кола, взеха ни за Хасково.

Казах на другарите: „Беше момент, ако не бях успял, престъпникът щеше да избяга, а аз бях умрял.”

На следващия ден след задържането на Иван Бахов, милицията в Хасково арестува и обискира домовете на хасковските участници в нелегалната група. У Чалбурови са открити 100 9-милиметрови патрона. В дома на ученичката Радка намират войнишки дрехи и колани за екипировка. Задържана е и Благовеста с обвинение за участие в нелегална група и издаване на фалшиви документи. При обиска на известния учител и художник Кадиев е открит експлозив, от който двамата му сина са възнамерявали да приготвят бомби и да взривят театъра по време на заседание на Народния съд. Арестуван е осмокласник от Кърджали, който е снабдил групата с експлозива.

Общо арестуваните ученици са 10, а жените – 3. Започва 10-дневно следствие, водено от Делчо Шопа. По настояване на старите познайници на тютюнотърговеца  Чалбуров – Гавраил Карев, Марко Лозанов, Васил Караджов, Георги Даскалов /тогава кмет/ и д-р П. Тагаров, синът му е освободен.

Съдбата на останалите арестанти не е съвсем ясна. Как е било проведено следствието и дали всички са останали живи, можем само да гадаем.

Известни на много хасковци от близкото минало са жестоките методи, прилагани от Делчо Шопа при разпитите, въпреки че в разказаните от него спомени липсват такива подробности. Точно обратното, в края на спомените си той твърди, че арестуваните младежи са били заставени да четат „книжки за зверствата, извършени от фашистите над комунистическите функционери”.

Всички до един били освободени и станали добри граждани, след като разбрали, че не бива да се поддават на подстрекатели като Н. Чалбуров, който бил в центъра на диверсантските дела, допълва Делчо Шопа и завършва спомена си за събитието с констатацията, че в Хасково  това е първата и последна диверсантска акция, „от която фашистите са очаквали много”.

Интересният разказ на Делчо Шопа буди един основателен въпрос – защо една „ученическа конспирация”, представена от него като хулиганска проява, е уплашила толкова ДС. Липсващите архиви на МВР завинаги ще оставят тази история забулена в тайна.

От други документи, обаче, намираме, че в Хасково има установена организация на име „Млади бойци против комунизма”, която е действала до началото на 1945 г. Посочва се и един неин деятел – Никола Панайотов. А съдбата на изброените „диверсанти” в разказа на Делчо Шопа -неразкрита. Знае се само, че Недялко Чалбуров заминава за София и известно време работи в Софийския зоопарк, където се грижи за животните.

Във фонда на музея са предадени и 2 снимки на участници в  конспирацията –  учениците Масленков и Анчето, на гърба на чийто портрет е изписано „починала”.