В деня след Рождество Христово православната църква отбелязва Събор на Пресвета Богородица и се чества паметта на свети Йосиф Обручник - земният баща на Иисус. Св. Йосиф, според Библията, бил от царски род, но живеел като дърводелец и в добродетелна бедност. След като останал вдовец, на 80 години, на него му била поверена честта на младата Мария - бъдещата майка на Спасителя. Той бил призован да я пази и защитава в нейната свещена мисия - чрез непорочно зачатие да роди Иисус. Йосиф отнесъл подигравки, задето бил на преклонна възраст, а младата му жена била родила, но той устоял, защото Божията воля му давала сили. Йосиф живял до 110 години в праведен живот и честен труд. Бил добър земен баща на Спасителя и такъв завет оставя празникът на св. Йосиф Обручник.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство" (28 март 1997) в България църковният празник на свети Йосиф се отбелязва като Ден на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г. Денят на бащата е празник в духа на религиозната традиция, ден, в който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Денят на бащата съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на бащите и бъдещите бащи. В различните страни се празнува по различен начин и на различни дати.
Според католическата традиция, празникът се чества на деня на св. Йосиф — 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и се празнува на различни дати. В България се чества на 26 декември, денят, в който православната църква чества св. Йосиф.