Ноември 2020 г. е най-смъртоносният месец в България поне за последните пет години. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за смъртността в страната, публикувани тази седмица.

През ноември в България са починали 15 953 човека, при средно около 8300 за същия месец през последните 5 години. Повишението е от над 92%. В разликата от над 7600 човека влизат 2756 починали от коронавирус за посочения месец (те са изчислени по официални данни на Единната информационна система). Сред останалите случаи (малко под 5 хил.) отново основна роля има епидемията - около това мнение се обединяват специалисти, на които "Дневник" зададе въпроси за данните.

Също в отговор на въпрос на "Дневник" по време на брифинга на здравните власти в четвъртък (10 декември) ресорният министър Костадин Ангелов обясни, че е запознат с данните на НСИ и е възложил на Националния център по обществено здраве и анализи да направи анализ за увеличената смъртност през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение с миналата година. Рязкото повишаване на смъртността обаче съвпада с началото на четвъртото тримесечие на годината (вижте графиките).

Кога започва ръстът

Общата смъртност е започнала да нараства спрямо 2019 г. още от края на юни. Като се повишава променливо, но от няколко седмици (след 40-та седмица - първата на октомври) има рязко нарастване. "За да достигнем през 46-та седмица (бел.ред. - втората на ноември) 3 800 случая на починалите в страната, което е безпрецедентно число за последните пет години", коментира в края на ноември пред БНР Магдалена Костова, която ръководи дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ.

Тогава данните все още не са публикувани, но Костова обяснява, че по-добрият начин за следене са коефициентите спрямо абсолютните бройки: "През въпросната 46-та седмица този коефициент е бил 30 на хиляда, или 30 починали на всеки хиляда души. За сравнение общият коефициент на смъртност за 2019 година е бил 15.5 промила" (вижте графиките в края на текста).

"Дневник" изпрати въпроси до НСИ за допълнителна информация около отчетените данни - те са предварителни т.е. възможно е при финалното отчитане да има някои допълнителни случаи. От института обясниха, че към момента не разполагат с другите ключови за анализ индикатори - причините за смъртта, тъй като те се обобщават на годишна база и няма възможност да бъдат разработени по седмици.

За отчитането на смъртните случаи и връзката с коронавируса има спорове още от началото на пандемията, заради различни подходи в държавите - дали щом си с положителен тест при настъпване на смърт тя се отчита вследствие на COVID-19 или се анализират другите причини и съпътстващи заболявания, които може да са реалната причина. В България и по тази тема има малко информация, но за официалната статистика, съобщавана от властите се знае, че влизат хората, които са починали, след като са били доказано заразени с коронавирус.

Към средата на декември смъртните случаи и тези на настанените в болници, особено в интензивни отделения в България - могат да се приемат като по-релевантните данни за анализ, защото официалното отчитане на заразените е само по PCR тестове (не се броят бързите антигенни тестове), а излекуваните се броят от деня, в който автоматично отпада наложената им 14-дневна карантина.

Ефектът "коронавирус" върху всички смъртни случаи

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, обясни пред "Дневник", че тенденция за увеличаване на общата смъртност при резки повишения на броя на заразените от коронавирус се забелязва както в много европейски страни, така и в САЩ. Особено на локално ниво. Той коментира, че първоначалното предположение е било, че това не са смъртни случаи от коронавирус, а от други заболявания. Впоследствие скокът на смъртността е толкова рязък, че надделява хипотезата - не всички смъртни случаи от коронавирус се регистрират като такива.

"Никой не успя да обясни точно каква е причината - недорегистрирани случаи на коронавирус или запушени канали на помощта, която се оказва за болните с други заболявания. Ясно е, че когато има пълни отделения не може да се осигури ефективно третиране на всички. Вероятно причината в България е същата. Ние имаме голям проблем с нормалните регистрации на смъртността. Няма аутопсии, болниците се опитват да използват различни номенклатури, за да нямат проблеми", каза Безлов. Според него е особено важно да се отбележи, че със същия темп, с който се увеличават починалите с коронавирус, растат и смъртните случаи, които регистрира НСИ на седмична база.

На същото мнение е и математикът Петър Велков, който от началото на епидемията в България често анализира данни и прави прогнози. Пред "Дневник" той твърди, че има около 50% нерегистрирана смъртност от коронавирус. Това е негова хипотеза на база анализа на системи в други държави. Велков обърна внимание, че със 123% е завишението на смъртните случаи в страната за последната седмица на ноември 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година.

"При намаляване на населението с 200 000 души за последните години нормалното отклонение е от 5 до 10%. Но седмичен скок от 120%..."

Според него липсата на лаборатории за PCR тест в по-малките населени места, което е още един фактор за трудното регистриране на починалите с COVID. Според Велков, освен нерегистрираните случаи, трябва да се имат предвид и случаите, при които заради претоварване здравната система не е успяла да реагира адекватно, които отново са косвен ефект от кризата с коронавируса. Така математически почти цялото повишение на смъртността в страната се оказва пряко или косвено последствие от епидемията.

Проблемът със самолечението и късното търсене на медицинска помощ

Проф. Борис Богов, директор на една от най-големите болници в страната - "Александровска", обясни за "Дневник", че ръст на смъртността в България има при всички случаи, въпреки че вече е от първо на второ място по смъртност от COVID-19 в ЕС (това е един от показателите, който тази седмица здравните власти подчертават). "Това повишаване на смъртните случаи се дължи при всички случаи на COVID инфекцията и на съпровождащите я патологични усложнения. И не на последно място на самолечението и късно потърсената медицинска помощ", обясни Богов.

Директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов каза пред "Дневник", че има леко увеличение на смъртността в болницата, но то не е съпоставимо с посоченото в данните на НСИ за страната. Процесът на увеличен брой пациенти, постъпващи в болницата, е започнал от средата на ноември. Балтов също допуска високата обща смъртност и с това, че е възможно много хора изобщо да не са потърсили лекарска помощ.

От Съюза на погребалните фирми в България потвърдиха за "Дневник", че има ръст на погребенията. Акцентираха върху многото случаи на починали с коронавирус, с които се сблъскват. Положението в момента беше отчетено от тях като "война".

Предвид тенденциите, че общата смъртност следва тази от коронавируса, се очаква тя тепърва да достигне нови високи стойности. До този момент първата седмица на декември е най-смъртоносната от началото на епидемията. Починалите за деня са спаднали с 4% на едноседмична база към 10 декември, а новите случаи на заболели са се увеличили с 4% на база същия период въпреки въвеждането на нови противоепидемични мерки от 27 ноември.

Прогнозата за годината

В интервюто си от края на ноември, Магдалена Костова от НСИ обясни, че "за 2020 година нашите прогнози са, че ще има между 120 и 125 хиляди починали лица в страната. Миналата година са били 108 хиляди." Тя разказа, че процесът на отчитане е сложен и минава през хартиено кодиране на известията за смърт от РЗИ, които сега са натоварени и данните за официално отчетените причини ще бъдат ясни едва догодина. Костова припомня, че България е сред страните с висока смъртност.

По предварителни данни, тя съобщи че раждаемостта и през 2020 г. ще бъде по-ниска от предходната година, но доколко влияние и върху това има пандемията или други фактори е още по-трудно да се обобщи.