Най-ефективно кандидатстудентски изпит се взема по схемата "Петкан", тоест с използване на дубльор. Тук уточнението е, че самият дубльор рядко взема над 2000 лева от сумата, която кандидатите плащат. Останалите пари обикновено си делят посредниците по веригата, разказа пред Стандарт младеж, който се е явявал вместо друг на изпит по литература.
На практика твърденията, че дубльорът има някакъв неограничен достъп до теми или изпитни тестове във всичките им варианти, рядко отговарят на истината.
По-често той няма контакт с изпитната комисия, просто си е много добре подготвен поначало. От него не се иска да закове шестица, но все пак да има достатъчно висока оценка за влизане в мечтаната специалност.
Рядко контактува и с кандидата - обикновено вижда само "свръзката" с агента, който му дава поръчката и му плаща. Ако има макар и далечна визуална прилика с кандидата, дори не е нужно да се подменят личните документи.
Просто взема личната карта на съответния кандидат - знае се, че човек рядко прилича на снимката в картата си изцяло, а и квесторите не се задълбочават в сравнения. Ако разликата е очебийна обаче, на помощ идват подменените лични документи. В тези случаи кандидат-студентите плащат повече, защото рискът е по-голям - все пак става дума за фалшива лична карта. Кандидатствали в Алма матер казват, че там дори било по-скъпо, отколкото при дубльорите в УНСС.
Най-много се търсят "двойници" за изпитите по математика, разказаха запознати. Причината е, че на съчиненията по български език и литература оценяването е субективно и няма гаранция, че ще изкараш висока оценка. При математиката обаче се иска точен резултат, затова дубльорът не може да се издъни, ако е добре подготвен.
Освен с подмяна на личните документи по-хитрият и лесен вариант включва кандидатстване и от двамата - титуляря и дубльора. Те подават документи един след друг на опашката, така че да им се паднат поредни входящи номера. След това шансът да се паднат в различни стаи е минимален. Най-често те сядат един зад друг и докато дубльорът решава тест, титулярят драска нещо, колкото да демонстрира участие. Най-възловият момент е подмяната на листата преди изпита, така че двойникът всъщност да вземе изпитните материали на реалния кандидат.
Мнозина студенти обаче твърдят, че методът с дубльори излиза доста скъп на фона на това, че за четири бона човек може да си купи и цяла диплома. "Защо ми е да дам толкова пари за двойник и после да се бъркам отново на всяка сесия, след като мога с едно плащане да си взема тапията и да си реша проблема", пита кандидат-студент.
Според мнозина методът с дубльорите бил по-ефективен преди години, когато все още се ползваха зелените лични паспорти, тъй като снимката можела да се отлепва и залепва. С въвеждането на личните карти с по-голяма защита тази дейност станала изключително трудоемка и рискована.
В Нов български университет пък, където следването по принцип струва немалко пари, има практика да се плаща на асистент, за да ти разработи изпитната тема.
Студенти във форуми споделят, че им излиза доста евтино - петдесетина лева на курсова работа, само дипломната била по-скъпа. За нея човек може да се бръкне от 300 до хиляда лева в зависимост от специалността и темата, а ако е на чужд език, сумата може и да надхвърли хилядарка.
Много студенти от НБУ обаче признават, че самите им преподаватели дават за курсови работи теми, по които са писали, и след това съветват от кой сайт да се препише разработката. Въпреки плагиатството кандидатите получават нелоши оценки.