Македонското правителство ще изпълнява договора за добросъседство и това ще е закон за страната, а премиерът Зоран Заев ще е гарант той да се прилага за пример и Скопие да работи срещу словото на омразата срещу "приятелска България". Освен това е време да бъдат обявени и от двете страни всички исторически личности, за които има съгласие в съвместната комисия, "и да ги впишем в учебниците", на фона на критики, че македонската страна не е готова за подобна стъпка.
Това каза Заев в интервю за БГНЕС, в което след седмица на остри, идващи от правителствените среди, президента и медиите, реплики срещу България заради ветото на началото на преговорите с ЕС, коментира и нуждата за обединение около историята, като например около факта, че Гоце Делчев се е бил за Македония или там, освен македонци, говорили на македонски и българи, говорили на български, са живели "хора, които са се чувствали едновременно и българи, и македонци".
Интервюто с помирителен тон следва серия възможни ангажименти на Скопие, които Заев изреди в публикувания миналата седмица разговор с "Дойче веле".
В момент, когато преговорите между София и Скопие продължават далеч от очите на обществеността с поглед Съвета по общи въпроси на ЕС на 8 декември, премиерът изговаря и фраза, която изключително рядко се появява в македонския публичен дискурс - говоренето, редом с всички други народности, в страната, и за българи:
"Вие знаете, че у нас има много националности, освен македонците – албанци, турци, власи, бошняци, роми, имаме и българи, които живеят в страната. Те са наши граждани и са добър мост за сътрудничество между двете държави и вярвам, че в бъдеще онова, което трябва да изясним преди всичко, е онзи исторически момент, но през призмата на приятелството."
В интервюто Заев признава, че "имаме слабости и досега не сме реализирали всичко, което очаквахме от Договора за приятелство." Същевременно "аз съм този, който премахна много табели с надписи "български фашистки окупатор, защото написаното в тях не отговаря на истината и не се отнася за цялата държава и целия народ", продължава премиерът.
Подчертава, че историята на двете държави е "обща, не споделена" - периодичното използване на термини като "споделена" и "преплетена" история бе сред изтъкваните от български политици проблеми в поведението на македонското политическо ръководство. Обяснява факта, че "понякога нашите граждани реагират с реч на омраза", с това, че "са обидени и ще помоля българския народ да появи разбиране за подобни отделни прояви", макар да е убеден, че "това трябва да бъде осъдено". За коментарите на президента Стево Пендаровски, сравнил България с времето на Тодор Живков, каза: "Предполагам, че понякога и аз, не само той, не сме достатъчно внимателни при употребата на думите."
Заев повтаря изразеното в интервюто за "Дойче веле" - и очаквано от България - уверение, че "нямаме териториални и малцинствени претенции, че името Северна Македония се отнася за Република Северна Македония". "Обявихме пътна карта, за да поемем ние за себе си ангажименти, които ще имат правен ефект и ще бъдат от полза за гражданите и на Македония, и на България". Нарича се "голям приятел на българския народ" и обявява за първа цел "приятелството с нашите съседи".
По думите му Северна Македония сама избрала България да защитава небето ѝ. "Имаше голям натиск от Турция и Италия. Но ние казахме: Извинете, първият ни съсед е България."
"Интеграцията в ЕС е продължителен процес, който ще продължи 5, 7, 10, 15 години - никой не знае колко. Но приятелството с България ни е необходимо сега и веднага, защото ще донесе ползи и за двете страни, което ще бъде почувствано веднага и от македонците, и от българите," продължава Заев:
"Затова целта ми е това приятелство да бъде доказано на практика, а не само на думи. Да изградим коридорите, да инвестираме един в друг, да откриваме работни места, да организираме състезания и да ходим да гледаме как нашите деца играят футбол, баскетбол, хандбал, как правят олимпиади, как се състезават заедно. Когато отворим учебниците, да можем да прочетем за размера на нашата общност, защото ние нямаме споделена история, а имаме обща история."
Попитан защо върви кампания в Северна Македония, според която България не признава езика и идентичността на страната и това трови отношенията между двете държави, Заев казва, че България нищо не отрича, но "докато траят разговорите, не може всичко да бъде споделяно с обществеността и вероятно се създава не особено добро впечатление" и София всъщност "настоява да се утвърди онази част от историята, от исторически въпроси, които са важни".
Спорът дали искането на България за признаване на българските корени на народ и език на Северна Македония продължава в югозападната съседка. София настоява, че уважава правото на самоопределение, но в Скопие се чуват критики, че това е пряк удар върху идентичност, изграждана и утвърждавана като различна от българската.
Омразата, Тито и "Дълбоката държава"
Попитан как славенето на Йосип Броз Тито се съчетава с хилядите убити за независима Македония в затворите, Заев обяснява, че "ако не признаем слабостите на историята, не можем да градим бъдещето". Проблемът според него (отговорът му всъщност продължава с предишните теми, тъй като той и преди това отклонява исторически въпроси) е, че "всяко отлагане (на преговорите с ЕС) води до такива реакции и говор на омраза.
Премиерът се опитва да говори и на опозицията в България, като изпраща "послание не само до премиера Борисов, но и до президента Радев, до нашата сестринска партия БСП и да изграждаме мостове за приятелство".
Заради отношението към България и съпротивата срещу договора с Гърция Заев напада и политическите си противници, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, с думите, че от договора от 1999 г. с България тя е "напълно променена. Част от тази дълбока държава, за която говори Любчо Георгиевски, остана тук. Това не е патриотизъм и не е европейско поведение. Много е лесно да се скараш с някого, да бъдеш македонският и българският народ са предразположени да бъдат най-големи приятели." Бившият премиер Любчо Георгиевски свърза с "дълбоката държава" и "структури, които не са македонски", ставащото между София и Скопие.