Досегашните мерки пазеха не психиката на хората, а икономиката.

Това заяви пред Bulgaria ON AIR директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН и политически психолог проф. Антоанета Христова.

"Категорично подкрепям това, което се случва в момента. Но посланието трябваше да бъде още по-категорично, да заявява причините и следствията от тези мерки. Но съобщаването на новите мерки беше предварително, защото министърът каза, че те тепърва ще бъдат обсъждани. Не трябва да е така", коментира проф. Христова.

По думите ѝ се наблюдава диаметрална промяна в отношението на хората към мерките срещу Ковид-19. "Ако март бяхме с оценка над 8 и половина за мерките, то в момента имаме рязък спад", подчерта тя и добави, че рязко е намалял и страхът от икономическите последствия - с почти 15 пункта."

"Има скок на страха към коронавируса и дали ще издържи здравната система", обясни проф. Антоанета Христова. Тя посочи, че превенцията срещу Ковид-19 трябва да бъде свързана с хора, които работят на терен.

"През март тревожност имаше предимно в жените, които работят от вкъщи, гледат децата и се грижат за дома. Сега от жените отиваме към малките населени места, където хората се страхуват, че нямат болнично заведение", поясни проф. Христова. И добави, че нивата на тревожност в страната по време на пандемията през март не са били толкова високи, колкото в момента.

"Силно преживяващите тревожност, достигаща до паника, са се увеличили двойно сега в сравнение с март", посочи директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН.

По думите ѝ хората се чувстват несигурни за здравната система и икономическите последствия. Затова трябва да има ясни послания на управляващите и да изглежда, че знаят накъде водят хората.

"В момента населението е равно разпределено на "силно одобрявам мерките" и "силно не одобрявам мерките". Като управленец не можеш да се съобразиш с нито една от страните, а да вземеш твоето решение", каза още проф. Христова.