Параклисът, посветен на Света Екатерина е един многото православни обители около Златоград дали основание да се говори за ,,Златоградскакръстата гора“.Самият храм е разположен на едно интересно възвишение на рида, започващ на изток с храма ,,Успение Богородично“ и продължаващ на запад чак до планинския масив ,,Косора“.От кв.Табахана на юг към кв.Голяма река на север през това възвишение напречно се простира друго планинско било,което оформя своеобразен кръст видим добре от по високите върхове на около.И точно в центъра на този природен кръст –феномен се възвишава хълмчето с параклиса на великомъченицата Света Екатерина .Непознаващ района човек би оприличил хълмчето с параклиса на тракийска могила –приликата е поразяваща.А може би това е сакрално място,почитано още от нашите предци- траките. То целодневно сияе от изгрев до залез слънце.Пак от тук започва стара планинска пътека по Кушлева падина на изток ,която води към махала Колото и кв.Голяма река .В самия край на Кушлева падина се намира скала с отпечатък на копито.Старите златоградчани вярваха ,че това е отпечатък от коня на Свети Георги.Според легендата той отивал да занесе на светицата венчален пръстен и да и поиска ръката за годеница.Това място в миналото се тачело особено много около 6 май.Тук се водели малки деца да се провират под корените на вековния орех наблизо при магарешка кашлица и други детски болести .
Не можем да говорим за Света Екатерина без да споменем и за манастира ,носещ нейното име в Синайската пустиня на Египет.Там от векове е свято място за редица религии.Тук според стария завет Мойсей е получил ,,десетте божи заповеди“ при храста ,,Неопалиматакъпина‘“-къпината ,която сияе но не изгаря.Там още през трети век е духовен християнски център в ,който обитавали духовни старци на православието.Духовните старци от синайската пустиня били отшелници ,които живеели в крайно лишение и постоянна молитва .При тях идвали любители на безмълвието,аскетизма и богосъзерцателния живот и се отдавали на духовно подвизание .Легендата разказва,че в юношеска възраст пророка Мохамед бил подслоняван от гостоприемните монаси в манастира.Затова през 625г.игумена на манастира получил грамота /атинаме/ лично от пророка Мохамед за закрила на манастира от погроми.Кръстоносците през вековете също проявили интерес към манастира, към който се стичали хиляди европейски поклонници за да се поклонят пред мощите на светицата.Те дали ново име на светицата ,,Санта Катарина/.През единадесети век при фанатичния халиф Хаким част от монасите напуснали манастира и заминали за манастирите в Света Гора Атонска и в пределите на Гърция,България ,Румъния и др.където предавали своя духовен опит.През четиринадесети век древната практика на тези духовни старци известна още и като исихазъм /пълно единение с бога / е широко разпространена и в България.Неин последовател бил и патриарх Евтимий.
Може би такъв духовен старец е живеел недалеч от златоградския храм посветен на Света Екатерина в местността известна и до днес като ,,Старцово“.Това е място с обилен и непресъхващ извор- аязмо ,носещ също име ,,Старцово“ и запазени вековни дъбове в района наоколо.Явно преди векове тук е имало старец/монах/ с високи заслуги в духовната дейност,който наставлявал и обучавал в монашеска практика няколко ,,послушници“ .Този ,,старец“ приживе е бил жив образ на светостта.Този човек стоял по високо от житейските дрязги и служел на правдата.Умеел да посочи пътя към нея и на други.Осветявал непрогледния мрак и учел хората да живеят по Божиите заповеди.Този духовен старец приживе е бил почитан като светец .Писмени сведения за него няма ,но народната памет го е увековечила като и до днес местността носи името ,,Старцово“.Твърде вероятно е на това място да е имало малък метох ,в който да са отсядали пътуващи монаси от Атонските манастири на Света гора .
В района на Златоград Света Екатерина е особено почитана.Това е съхранило спомена за нея през вековете особено жив.Тя е почитана като закрилница на малките деца от болести –особено от шарка-,,сипка“.В Южна България се правели малки кравайчета рано сутрин ,които намазани с мед се раздавали за здраве из махалата.В Златоград тази традиция е съхранена и до днес дори от и българите приели исляма.При шарка /сипка/ по децата задължително се пекат колачки с мед и се раздават за здраве.Много често се прави и курбан-коли се черна кокошка,която се сварява и раздава за здраве.Вярва се също ,че светицата пази от тежки болести и висока температура.На 24 ноември жените не работят и не пипат остри предмети,защото смятат, че ако се порежат раните няма да зараснат.Може би като отглас от легендата за неопалимата къпина, която растяла при манастира Света Екатерина в Синай,местните жени- лечителки използваха листа и бодли от къпина при лечение и баене за брадавици и кокоши тръни.Може би е случайно , но подобна къпина расте на югоизток от олтара на параклиса Света Екатерина .
В района около Света Екатерина имат имоти много собственици на стари златоградски родове от квартал Малка река.Минавайки по пътя край ,,Комкалото“ така го наричаха още старите хора ,затаяваха дъх и минаваха при пълно мълчание .По време на комунизма ,когато атеизма беше господстващ ,хората бяха направили чешма и беседка на това място,за да почетат по своеобразен начин светицата.В наши дни всички златоградчани без оглед на религиозна принадлежност се включиха в изграждане на един красив параклис посветен на великомъченицата Света Екатерина.
Розалин Хаджиев
Председател на Тракийско дружество "Дельо войвода"
гр.Златоград
