Талантливи и ученолюбиви ,славейковци отново имат повод за радост и гордост.

В навечерието на един от най-обичаните християнски празници -„Въведение Богородично – ден на християнското семейство и младеж“, петима седмокласници са с награди от седмия национален конкурс, организиран от Пловдивска Свeта митрополия , с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

В конкурса са взели участие стотици ученици от цялата страна, от първи до дванадесети клас, в шест възрастови групи: първи-втори клас; трети-четвърти клас; пети–шести клас; седми-осми клас; девети-десети клас; единадесети-дванадесети клас от цялата страна, в раздели: поезия, проза и рисунка.

Целите на конкурса са да стимулира творческите заложби и изяви на учениците и чрез творбите да изразят чувствата и вълненията си по повод християнския празник; да вникнат в ролята на семейството - да възпитава децата си във вяра, благочестие, почит и уважение към родителите, каквато е била и малката Мария - Света Богородица.

Две ПЪРВИ места за есетата си получиха :

Александра Александрова и Даяна Славова

Три ВТОРИ места заеха :

Ивелина Иванова, София Антонова и Валери Вълчанов

Размисли /есе/

Семейството става част от нас още при раждането ни. Нашите родители дават начало на нов живот, появява се нов човек, който трябва да ги продължи, който ще остави следа и след тях. През цялото време, докато са до нас, те не само ни отглеждат и изхранват…,те имат вселенска задача- да удвоят доброто, което носят у себе си и да изградят един още по-добър човек.

Аз мисля, че затова родителите са взискателни, но и безкрайно внимателни при възпитанието на децата.

Ние сме тяхната ценност, радост и смисъл в живота, затова задачата им е да направят от нас добри хора, хора с истинска душа и точно като птиците ни помагат полетим и да следваме своя път. Знаейки, че не винаги ще ни е лесно, ни подготвят, за да продължим сами.

Сигурно е трудно да се намери точната пропорция между родителска обич и амбиции, защото има майки и бащи, които, следвайки своите планове за детето си, оказват натиск над него, изискват то да бъде перфектно. Опитите им често се провалят, защото ние, децата, просто имаме нужда от обич и пример.

Какъв човек ще стане от нас, това зависи от тях - нашите родители! Ето защо хората казват:

"Детето е огледало на родителите си".

Някога, когато стана родител, ще се опитам преди всичко да давам добър пример на децата си. Ще ги науча да вярват..., защото няма по-голяма сила от вярата – вярата в Бог, вярата в себе си, вярата в живота и неговите малки красоти, които ни правят по-добри!

Някъде бях чела една мисъл: "Силата на едно семейство, както силата на една армия, се крие в лоялността на отделните членове един към друг". И колко вярно е това…?! В едно истинско семейство няма място за егоизъм и за лицемерие, както от страна на родителите, така и от страна на децата. Искреност, обич и топлота - това са думите, които характеризират семейството. Само родителите обичат безусловно, само те прощават безнаказано грешките, които прави детето. Затова трябва да сме благодарни, ако имаме семейство, защото има хора, които не са такива късметлии. Прекарвайки повече време със семейството си, човек инвестира това време в незабравими моменти щастие, които го топлят и в най-студените житейски бури!

И нека никога да не забравяме, че: "Няма значение колко беден изглежда един човек, ако има семейство– той е богат"!

Александра Петрова Александрова, 7 клас , ОУ "Пенчо Славейков"

Преподавател: Денка Колева Николова