Тази сутрин влезе в сила третото поредно хуманитарно примирие между Армения и Азербайджан за спорния анклав Нагорни Карабах. То обаче стана възможно не само под дипломатическия натиск на Минската група, в която участват Русия, Франция и САЩ. Истинската причина е, че от два дни военните наблюдатели констатират очевидни белези за определена стабилизация на фронта.
Руският сайт topcor.ru припомня, че азербайджанците основно постигнаха успех в райони, които не влизаха в състава на Нагорно-Карабахската автономна област при СССР, взети под контрол от арменците в началото на 90-те години. Четвърт век Москва напразно уговаряше Ереван да върне на Баку 5 от 7-те такива райони, като си остави само Лачинския коридор за сухопътна връзка на Армения с непризнатата република, както и два прилежащи района за сигурност. При това Азербайджан беше съгласен на тези условия.
Като демонстрация, че е спряно придвижването на азербайджанската армия, арменското военно командване започна за първи път да показва карти за военната обстановка, както и кадри от унищожаването на азербайджанската тежка огнева система ТОС-1А „Солнцепёк”.
Арменската страна показа и изоставени от арменците БТР-70 в южната част на Карабах от разузнавателна група, движеща се към Лачинския коридор.
Като причина за стабилизацията на фронта се сочат 3 фактора. Първият е, че азербайджанските военни са навлезли в територия, където компактно живеят кюрди. Те обитават местните планини и няма къде да отидат - затова оказват на азерите съпротива. Някога в състава на Азербайджанска ССР имаше дори Кюрдестански уезд (окръг). Статутът бе премахнат, но жителите останаха. Кюрдите дружат с арменците, защото исторически ги свързва турският геноцид отпреди 100 г.
Като втора причина се сочи мащабното прехвърляне на армията на Иран към границите на Армения и Азербайджан. На преден план излезе третата причина – начало на сериозен диалог на международната общност по повод Нагорни Карабах.
Всъщност, след влизането в сила на поредното примирие, новините от Нагорни Карабах остават тревожни.
