Най-голямата група най-талантливи майстори и фалшификатори на антики в Европа са от региона на Хасково. Сред тях обаче има, както истински художници и творци, така и хора без талант и морал. Това призна в лекцията си относно идентификацията на фалшификатите на недвижими културни ценности проф.Илия Прокопов от Югозападния университет „Неофит Рилски“, който от 20 години, заедно със съмишленици, документират фалшификациите.

Лекцията му беше част от конферeнцията в Хасково, посветена на занаятчийството и антикварния бизнес в трансграничния регион. Форумът бе организиран от Сдружение за регионална социално и икономическо развитие в партньорство с Тракийска клубна асоциация на природните спортове- Турция, по изпълнение на проекта „Увеличаване на трансграничния туристически потенциал между Хасково и Одрин“. Проектът се финансира от ЕС чрез програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег-ИПП България-Турция.

Професорът представи пред историци, специалисти, представители на местната занаятчийската камара, делегация от пограничния турски район Одрин, ученици и преподаватели от хасковската Професионална гимназия по туризъм „Александър Паскалев“ своя анализ за част от техниките, които се прилагат за фалшифициране на артефакти, както и за разпознаването им.

Макар у нас проблемът с фалшифицирането на историята, да се появява с 50 години по-късно от съседна Гърция, след Освобождението, към 70-те години на миналия век геният на българските фалшификатори в изработването на дребни монети и предмети, е вече световно признат, посочи проф.Прокопов.

По време на тоталитаризма в Хасково е било базирано и едно от най-големите ателиета за фалшифициране.

И днес страната ни е не само главен коридор за движението на антики ментета, но и основен износител. Към момента за експертите са известни около 20 ателиета на фалшификатори в България. Някои от тези кописти притежават изключителни умения и знания и са постигнали неразпознаваеми с конвенционалните средства фалшификати, коментира проф.Прокопов.

Професорът отбеляза и опасността от разпространението на фалшификатите и че този процес може да доведе до необратими последствия, като това, че добрите имитации могат да проникнат във фондовете на музеите или в частни колекции, и след време да бъдат неправилно интерпретирани.

“Най-важното, върху което се крепи нашата колективна памет, е оригиналът. А оригиналът представлява уникален продукт на еволюцията и историята. Той носи много видове стойности: материални, исторически, художествени, символни, емоционални“, подчерта проф.Прокопов и посочи, че огромна част от активите към бъдещите валути, в това число и дигиталните, ще бъде информационната стойност. Затова фалшифицирането на историята минира бъдещето ни по непредсказуем начин. Освен това, обемите от трафика на антики, който е най-сериозен след тези на оръжия, лекарства и наркотици, не са легални средства и потъват в „сивия“ сектор.

Поведението на някои от най-добрите фалшификатори, за които се знае неофициално, че са сред най-щедрите дарители на оригинали към музеите, професорът обясни, че това не е нищо повече от „индулгенция“

Той отбеляза пропуските в българското законодателство, които често оставят „отворени“ вратички за фалшификаторите, тъй като в Закона за културното наследство не съществува терминът „фалшификат“.

Професорът сподели и идеята си как фалшификаторите да бъдат привлечени в полезност. Те могат да бъдат вписани в сегмента на занаятчиите и използвани рационално, като им се осигури възможност да се сдружават в легални групи, които да изработват легални реплики на популярни артефакти от дадения регион. Така те ще бъдат полезни за развитието на туризма в този регион. Според професорът обаче, за да се осъществи този акт, трябва да има първо обществена нагласа и тогава политическата воля ще бъде зависима от обществената нагласа.

Красимира Славова