Тази седмица минава под знака на червената светлина. Кампанията Go Red на Succeed with Dyslexia и организацията "Да успееш с Дислексията" ни насърчават да залеем всички социални мрежи с червени изображения - страшното червено, което хората с дислексия виждат през цялото си образование. Червеният маркер, използван за подчертаване на грешките, е твърде познат за дислексиците по целия свят. Групите за дислексия са избрали червеното, за да възвърнат значението му и да насърчат глобално осъзнаването на дислексията по забавен и позитивен начин. Тяхната визия е свят, в който хората с това различие са разбрани и имат инструменти за успех. На това различие са посветени инициативи през целия октомври. Една от тях е разговорът ни с логопеда Олга Георгиева. 

Г-жо Георгиева, определят дислексията като неспособност за четене, това разстройство от какво се обуславя?

Това е малко по-старо схващане. Дислексията е oбучително различие, което засяга предимно уменията за четене и писане, но не само тях. Хората с дислексия могат да имат затруднения при обработката и запомнянето на информация, която виждат и чуват, което може да повлияе на ученето и придобиването на умения за грамотност. Дислексията може да засегне и други области като организационните умения. Но да мислиш по различен начин има позитиви. Много хора с дислексия имат образно мислене, те са много визуални и творчески настроени. Британската асоциация, която е една от добрите световни асоциации, определя дислексията като сбор от плюсове и минуси.

Да кажем кои са тези плюсове и минуси, Вие вече посочихте част от плюсовете.

Минус е невъзможността да се научат да четат с темповете на другите деца. Децата с дислексия имат нужната интелигентност, просто им е много по-трудно да работят по стандартния начин на работа в клас. Затова преди се говореше за разстройство – а сега за „особеност на развитието“. Просто с различен темп и по различен начин придобиват грамотност.

Вярно ли твърдението, че тази особеност се констатира когато вече детето тръгне на училище? Възможно ли е това по-рано да се установи?

Да, има маркери, които доста по-рано могат да бъдат установени.

Какви са те?

Те са свързани с движенията, способността за ангажирано слушане. Повечето родители свързват дислексията основно с четенето. Но проблем с връзването на обувките, невъзможността за лична организация, говорът, някои неща свързани със запаметяване на стихотворения, защото се провокира малко и паметта, също са маркер за различност.

Това ли са първите симптоми, които трябва да бъдат сигнал за родителя? Има ли и тук значение ранното диагностициране на това различие?

На първо място трябва да се обръща внимание на движението – как се координира тялото, не само ляво-дясно, тичане, а най-вече двустранната координация – двете очи, уши, двете части на тялото да работят в синхрон, тъй като при четене и писане точно това се случва и двете мозъчни полукълба трябва навреме да развият функциите си. Когато специалистите имат тези маркери, могат да установят дали децата на определена възраст са постигнали тази синхронизация.

Как се работи с такива деца? Какво представлява терапията им?

По различни начини, зависи от това на каква възраст започва и доколко семейството съдейства. Но може да даде много добри резултати и дори тези пораснали деца да продължат образованието си в университет. Имат някои леки затруднения, но има и система, която ги подкрепя, начин по който се извеждат основните идеи в текста.

Изпитването става по друг начин. Не ги карат толкова да четат или да пишат, а използват алтернативни методи - четенето се замества с диктофон или електронен четец и не се акцентира върху грешките, които правят, защото тези грешки невинаги могат докрай да се изчистят. Тоест при писане, четене се пропускат букви.

Кое в терапията на дислексията вече се отрича като подход?

Най-вече повтарянето на грешки, например да пишеш по 10-20 пъти една и съща дума, което нашето училище продължава да подкрепя, или да пишат по-упорито и повече – това много ги затормозява. Трябва да се „пипне“ на няколко нива – на ниво слухова и визуална преработка тъй като при четене това се случва – докато гледа окото и декодира буквите в езика, слуховата система разпознава звука.

Всъщност двете системи се сработват по едно и също време. Ако терапевтите пропуснат първото ниво, а гледат по-високо - примерно децата само да четат и пишат нищо не се случва. Има тренинги с музика, с движения, които правят възможно слуховото и визуалното възприятие да се сработват.

Музиката на Програмата за слушане The Listening Program може да помогне тук. Мозъкът трябва да развие способността да обработва честотата, независимо дали тя се произвежда от инструмент или чрез реч - основите са едни и същи.

Подчертахте, че е важно как ще се работи с тези деца в училище. Това какво означава, специален ресурсен учител или с повече усилия от преподавателя може да има позитивен резултат?

На много места вече има екипи, в Центровете за ресурсна подкрепа се осигурява обучение. На първо място трябва да разбиране, учителят да е подкрепящ. Много често казват „ние имаме 20 деца и не можем на всяко да обърнем специално внимание“. Това си е вид сегрегиране и изолация. Защото при едно дете с ДЦП проблемът е много виден, то има количка – осигуряваме му място.

Докато при децата с дислексия трябва да се осигури материал, малко време, в което да е адаптиран текстът, да се предаде по друг начин, учителят да е подготвен. Нашата система невинаги отчита това. Ако училището има психолог-логопед могат доста по-лесно да се случат нещата, има достатъчно актуална информация, трябва само да се потърси.

Определихте като много важно семейството да е подкрепящо. Как то подпомага работата Ви?

На първо място отново е разбирането. В семейството трябва да осъзнаят проблема, да се доверят на специалиста, да работят заедно. Да не карат детето да трупа академични знания, а да го учат на елементарни неща – не да наизустява, а да може да извлича информация. Може да използва например калкулатор вместо да го превеждаме към поредица от сложни операции по смятане.

Продължителен ли е този период на работа с дете с дислексия? Кога преценявате, че е в състояние да се справя съвсем само?

Когато може само да извежда тези идеи, да се справя, да се организира. Това е един втори етап. Обикновено правим бързи курсове, които продължават 10-20 дни и това им дава доста силен тласък. Работи се на ниво сетива, зрителна, слухова система, прави се почивка и след месец-два се провежда нов интензивен цикъл за организация. През този период вече мозъчните връзки, които сме стимулирали, се свързват и детето започва да показва резултати. Ако обаче няма подкрепа в училище и вкъщи, може да има доста поведенчески проблеми.

Казвате, че се създават мозъчни връзки, които вследствие на обучението трябва да се доразвиват?

Да, това са мозъчни пътеки, които не са функционирали по стандартния начин, доказано е с изследвания, и при дислексията, и при аутизма, но след терапията се образуват нови връзки. И това започва да си личи и в поведението, и в представянето на детето.

Изненадва ли Ви работата с такива деца?

Никога не бива да подценяваме възможностите на един човек и на мозъка му да се развива. Имали сме случаи, в които си мислим, че няма ресурси, но се оказва, че точно тези хора започват много добре да работят. Човек никога не трябва да бъде предубеден, а да гледа потенциала и да тегли напред. Моят син също има такива проблеми, но завърши Художествена академия. Не може да пише есе, но във времето видяхме колко добре може да се изразява и по друг начин и след това започна да се получава и писането, и четенето.

Хората с дислексия са много артистични, с новаторски идеи. Ричард Брансън например е етикет за това на какво са способни. Работя с такива деца повече от 20 години, за абсолютно всяко от тях мога да кажа, че има нещо много различно творческо или в цветоусета, или в начина, по който прави визуални неща, дори двигателни. Имахме едно момченце, което беше невероятно пластично, ако има цирково училище би било точно за там.

А възможно ли е грешно да се диагностицира, да се прецени, че детето е с изоставащо развитие?

В нашата област вече има все повече инструменти. Лошото е, че у нас няма единни критерии при диагностициране на дислексията. Има тестове за интелигентност, но нямаме стандартен тест, само невропсихологични оценки, трябва самата общност да се обедини, това изисква много работа.

С тези деца работят логопеди?

Логопеди и клинични психолози. Проблемът е, че родителите много рядко идват навреме. Възможно е детето дълго време да не произнася „р“ и „л“ и да се работи върху правилното произношение, а всъщност проблемът да е друг. Получава се едно дълго забавяне и отлагане и когато стане 2-3 клас и закъса с учебния материал, тогава идват при нас.

Без да подозират, че става дума за дислексия?

Да, когато учителят даде сигнал, че не се справя. Преди това е възможно да им направи впечатление, че детето обръща букви, но си има нормален период около 6-та година, когато почти всички деца го правят, докато се сработват ляво и дясно полукълбо на мозъка, затова има нужда да се говори повече за проблема.

Какво е важно да научим за дислексията? През целия октомври ще има различни прояви за популяризиране на това различие.

За дислексията трябва да се говори най-вече правилно. Понякога се разпространява грешна информация. Затова специалистите трябва да са по-активни. Важно е правилно да се оцени как работят сетивата на един човек, защото всичко се командва от мозъка. Разпространява се страшно много грешна информация за алтернативни методи, че има някакво вълшебно лекарство, но логиката е обратна.

Затова тази информационна седмица е осветена в червено. Нарочно в червено, защото грешките в училище ни ги маркират в червено. Затова и призивът на Британската асоциация и на организацията "Да успееш с Дислексията"  е за свят, в който хората с дислексия са разбрани и имат инструментите за успех в ученето и в живота.

На 8 октомври 2020 г. облечете червена дреха, осветете сградите и офисите си през седмицата в червено и качете снимките си в социалните мрежи. За тези, които са по-приключенски настроени, молим, осветете сградите и офисите си през седмицата. Не забравяйте да качите вашите снимки във всички социални мрежи. Маркирайте вашите публикации с #GoRed #DyslexiaCreates. Повече за дислексията и терапиите, които прилагаме, можете да научите от страниците ни в социалната мрежа.