Тези идеи от книгите на писателите фантасти вече се сбъднаха.
"Прекрасният нов свят" от Олдъс Хъксли, 1932 г.
Консуматорско общество. "По-добре да купиш ново, отколкото да поправяш старото", е мотото, което се насажда във всички в прекрасния нов свят от най-ранно детство. Днес компаниите също не се интересуват от създаването на нещо вечно, гаранционните срокове стават все по-къси. Пазаруването се превърна за нас в основен жизнен показател и терапия. Когато нещо липсва в живота, можете да разгледате най-новото онлайн.
ЕКО. Децата в романа са отгледани в бутилки от конвейер, а хората са безплодни. Хъксли прогнозира подобни технологии още през 1932 г. Първото дете, заченато по екстракорпорален метод, се ражда 46 години след публикуването на книгата. Засега обаче конвейрът не се е сбъднал.
Информационен шум и забавление. В прекрасния нов свят стремежът към знания се наказва, но и никой не се стреми към тях. Те са заменени от безкраен поток от информация от екраните и развлекателната индустрия. Прогнозата се сбъдна. Когато технологията достигна нивото на романа, дори не се наложи да се забраняват знанията. Хората се потопиха стремглаво в потока информация и развлечения. Към това имаме и повсеместна реклама, избрана индивидуално за всеки.
"1984" от Джордж Оруел
Министерство на истината. Главният герой на книгата работи в това министерство и създава история, тоест той пренаписва реалността, за да съответства на идеологията на партията. Днес всяко събитие се отразява от много медии, но често в съответствие с тяхната позиция/собственик. За да имате мнение, трябва да разгледате цялата информация критично и от различни ъгли. Героите на романа са по-малко щастливи, в техния свят е възможна само една гледна точка.
Двоемислие. Един от термините, измислени от Оруел, се отнася до способността да се поддържат две противоположни вярвания наведнъж. Лозунгите на партията "Невежеството е сила" или "Войната е мир" звучат абсурдно и днес. Но но ние си имаме двойни стандарти и фалшиви новини. Макар да нямаме толкова лозунги, имаме натрапливо повтаряни "послания", напълно противоречащи на реалните действия на властимащите.
Тотално следене. Вездесъщия контрол в книгата се осъществява от вградените в екраните камери. Но тук вече сме надминали фантазията на Оруел - нас ни следят многобройните ни електронни устройства Те броят стъпки, запомнят цялата активност в интернет и подслушват разговорите ни.
"Невромантик" на Уилям Гибсън от 1984 г.
Интернет, изкуствен интелект, генно инженерство, виртуална реалност - много точно прогнозирани много преди да съществуват. Културното значение на този роман трудно може да бъде надценено.
"Поглед назад. (След 100 години)" на Едуард Белами от 1888 г.
Кредитни карти. Появата на картите, без които днешният живот е немислим, е предсказана от Едуард Белами в романа утопия от 1888 г. Той се заблудил само във факта, че размерът на кредита ще бъде еднакъв за всички. Утопичният свят на писателя като цяло се придържа към пълно равенство във всичко, например жените могат да правят предложения на мъжете.
"Фаренхайт 451" на Рей Бредбъри от 1953 г.
Безжични слушалки. В романа точно са описани днешните слушалки - малки, безжични, прибрани плътно в ухото. В тях неуморно се лее музика и нечии разговори, които напълно откъсват героите от реалния свят. И днес имаме в ушите си океани и морета от музика, и повече подкасти, отколкото са необходими за откъсване от реалността.
