Дизайнерски бебета, насекоми мутанти и храната на Франкенщайн - такива представи възникват у хората, когато стане дума редактиране на генома.

Практиката, която променя ДНК на организма по начини, които могат да бъдат наследени от следващите поколения, е едновременно по-сложна и по-малко драматична, отколкото предполагат популярните представи, пишат група учени в Science in Public.

Последиците от такова редактиране обаче са толкова дълбоки, че разрастваща се група експерти смятат, че е твърде важен въпрос, който да бъде оставен само на учени, лекари и политици.

В публикация в Science 25 водещи изследователи от цял ​​свят призовават за създаване на национални и глобални граждански асамблеи, които да имат за задача да разгледат етичните и социални аспекти на тази нововъзникваща наука.

Авторите са специалисти от широк спектър дисциплини, включително държавна администрация, право, биоетика и генетика.

Огромният потенциал и заплахата при редактиране на гени бяха нагледно демонстрирани през 2018 г., когато генетикът Хе Джианкуи обяви, че е използвал технологията за създаване на две генетично променени бебета.

Д-р Хе в крайна сметка лежи в затвора, но неговата работа постави в центъра на вниманието ключови въпроси за хората, редактиращи гени. Как трябва да се използва тази технология и кой трябва да взема тези решения?

Въпросите касаят не само нашия вид. Редактирането на гени потенциално предлага начин за промяна на комарите и унищожаване на маларията, за повишаване на устойчивостта на културите и намаляване на глада или за отглеждане на прасета с органи, предназначени за трансплантации на хора.

Редактирането на гени също така може потенциално да предотврати състояния като сърповидно-клетъчна болест, муковисцидоза и дори някои форми на рак.

Но всяко добро обещание, поне в популярното въображение, се отразява като лошо: случайно мутирали насекоми, пренасящи болести; стерилни култури; нови болести, устойчиви на лекарства; бебета, проектирани да имат свръхсила или музикалност.

Тези последици са толкова важни, смятат изследователите, водени от професор Джон Драйзек, ръководител на австралийския Център за делиберативна демокрация и глобално управление в Университета на Канбера, че те трябва да бъдат изследвани не само от работещите в тази област, но и от широката общественост - учители, водопроводчици, месари, хлебари и свещеници.

Дрижек и колегите му вярват, че гражданските асамблеи - групи граждани, натоварени да се потопят дълбоко в етичните и морални проблеми, породени от редактирането на генома, ще предоставят ценно ръководство за учени, лекари и политици по целия свят.

"Обещанието, опасностите и подводните скали на тази нововъзникваща технология са толкова дълбоки, че последиците от това как и защо се практикува не трябва да се оставят на експертите“, казва Дрижек.

В научния документ изследователите казват, че в предложената от тях глобална асамблея трябва да участват поне 100 души, никой от които не е учен, политик или активист в тази област.

Международната среща ще бъде предхождана от няколко национални. Срещи в САЩ, Великобритания, Австралия и Китай вече са планирани и изцяло финансирани от организации като Фондация Кетеринг, Национални институти по здравеопазване, държавната австралийска Genomics Health Futures Mission и Wellcome Genome Campus.

Проектите в Белгия, Франция, Германия, Бразилия и Южна Африка също са в напреднала фаза.

"Фактът, че те се състоят от граждани, които не са били активисти по дадения въпрос, означава, че те са способни добре да отразяват относителната тежест на различните ценности и принципи", казва професор Дрижек. Той прави аналогия със съдебните заседатели в правосъдната система.

Гражданските обсъждания не са необичайни, както показват неотдавна проведените в Ирландия и Австралия. Глобалното събрание обаче би било значително по-различно.

"Не мисля, че целта на гражданската асамблея трябва да бъде да отговори на въпросите дали редактирането на наследствен геном трябва да бъде забранено в световен мащаб. По-скоро трябва да става дума за по-добро разбиране на опасенията и очакванията на общността", казва съавторът Диан Никол, професор по право в Университета на Тасмания.

Ще става дума и за социална справедливост, допълва професор Баоганг Хе, ръководител на международните изследвания в австралийския университет Deakin.

"Глобалната гражданска асамблея ще помогне да се разработи морална и политическа регулация на експериментите за редактиране на геноми и да се осигури справедлив достъп до технологиите", казва той.

"Това ще помогне на глобалното гражданско общество да се предпази от злоупотреба с редактиране на геноми в интерес на малцина."