Заседналият начин на живот завзема все повече от индустриално развитите страни и България не се дели от останалите в това отношение. Той се характеризира с прогресивно намаляване на физическото усилие в по-голямата част от ежедневните ни дейности – били те професионални или в домакинството, така и при развлеченията и придвижването. Движим се все по-малко и това не остава без отражение върху здравето ни.

Какво разбираме под заседнал начин на живот?
Той се характеризира с отсъствието на редовна физическа активност. За заседнал стил на живот се говори, когато прекарваме 7 или повече часа дневно седнали. Като се има предвид, че нормираният работен ден е 8 часа, за тези които го прекарват пред компютрите (седнали) е ясно какво означава това.

Какви са последствията?

На първо време, липсата на движение благоприятства повишаването на телесното тегло и може да предизвика болки по ставите. В по-дълготраен план, може да има тежки последици. Според Световната здравна организация (СЗО) :

Заседналостта утежнява всички други фактори, повишаващи смъртността;

Тя удвоява риска от сърдечно-съдови заболявания, захарна болест (Диабет) и затлъстяване;

Увеличава риска от рак на дебелото черво, от артериална хипертония, депресия и тревожност.

По-конкретно за сърцето – заседналостта го отслабва. Без упражнения, сърдечният мускул загубва част от контрактилната си сила. Рядко му се налага да работи при завишени изисквания (каквито са при движение, за разлика от седналото положение) и то все по-трудно се адаптира при настъпването на такива моменти.
Този начин на живот е още по-опасен за сърцето, ако е съчетан с фактори като тютюнопушене, артериална хипертония и затлъстяване.

Противодействие

То е в ежедневните малки навици, които можем да си създадем. Ако работим в седнала позиция, то нека организираме кратки почивки от 5-10 минути на всеки час и половина, в които да сме изправени. Най-добре би било, ако можем да понижим времето в седнала позиция до под 7 часа.

Придвижването е друг момент, който е под нашия контрол – да, става въпрос за познатите стълби, да слезем една спирка по-рано от автобуса, да паркираме автомобила малко по-далече. Всички тези неща може да изглеждат незначителни и безрезултатни, но важното е в постоянството. Дори и 3 седмици преход в планината през лятото не могат да компенсират цяла година непрекъснато седене – очевидно.

Когато стане въпрос за спорта...

Редовната умерена физическа активност е вече с доказани ползи за здравето. За ефективно в това отношение се смята спортуването за поне 30 минути поне 3 пъти седмично. Това, което спортните занимания за издържливост правят за сърцето:

Подобрява се кръвообращението. Редовната физическа активнсот разширява артериите, особено коронарните (тези на сърцето), което подобрява неговото хранене. Това е свързано и с поддържане стойностите на кръвното налягане в норма.

Сърцето става по-издържливо – редовните „упражнения“ на сърцето му помагат да напарви работата си по-ефективна при повишени изисквания – съкращенията му да стават по-мощни. Това развива неговия резервен капацитет. Когато капацитетът е нисък, сърцето не е способно да реагира при повишени нужди (например стрес, рязка физическа активнсот).

Съкращаването на мускулите на крайниците при спортуването чисто механично подпомага изтласкването на кръвта във вените там и така се бори с венозната недостатъчност.

А холестерола?
Известно ни е вече, че спортът пази от затлъстяване и хипертония, но се оказва, че помага и в още едно отношение – той помага в намаляване нивата на общия холестерол и на триглицеридите, като същевременно с това повишава относителния дял на „добрия“ холестерол. Оказва се, че редовно спортуващите хора имат средно 30% по-високи нива  на добрия холестерол в сравнение с тези, които водят заседнал начин на живот.

Какъв спорт?
Всеки според възможностите, и най-малкото дивжение е по-добре от нищо. Ако няма да е джогинг може да е ходене в бързо темпо, ако няма да е бързо – то поне да е ходене. Тук трябва да се споменат още колелото, плуването, че и дори карането на кънки или ролери.

И накрая – 30 минути са едва 2% от денонощието!

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.