Следя с особено внимание и съм съпричастен както към продължаване на реформата на българската съдебна система за осигуряване на равен достъп до правосъдие на гражданите и юридическите лица, така и към изпълнението на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 - 2020 година. Споделям формулираната в мотивите към законопроекта цел за повишаване на гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система на съдебното изпълнение и за подобряване на ефективността и прозрачността в работата на неговите органи. Възразявам обаче срещу системното предлагане от страна на най-висшия политически орган в страната - Народното събрание, на "кариерни бонуси" за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), който като конституционен орган е призван да гарантира независимостта на съдебната власт.
Посредством параграф 1 от приетия ЗИД на Закона за съдебната власт (ЗСВ) Народното събрание за втори път през тази година прави изменения в чл. 28 от ЗСВ и създава правна основа изборните членове на ВСС, след края на своя мандат или при предсрочното му прекратяване на определени основания да получават повишение, т.е. да бъдат назначени на длъжност в органите на съдебна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на ВСС.
Конституционносъобразността на приетите в началото на тази година изменения в ЗСВ (публикувани в ДВ бр. 11/2020 г.) беше оспорена от Пленума на Върховния касационен съд и Конституционният съд образува дело номер 10/2020 г. В редакцията от 3 септември т.г. нормата на чл. 28 се допълва с израза "може да бъде назначен", като се добавят и изисквания, които трябва да бъдат налице при повишаването - наличие на съответен стаж по чл. 164 от ЗСВ и комплексна оценка "много добър" от последната атестация преди избирането за член на ВСС. Като запазва възможността за повишение на изборните членове на ВСС обаче и новата редакция на чл. 28 противоречи на важни конституционни разпоредби.
Основната гаранция за независимостта на съда се изразява в това назначенията и повишенията на магистрати да се правят единствено въз основа на обективни критерии, каквито са квалификацията, уменията, почтеността, чувството за независимост. Престоят на магистратите във ВСС не може да доведе до придобиването на качествата, които са необходими за заемане на по-висша длъжност в съдебната система, нито може да се приравни на постиженията, които се изискват за повишаване.
Когато законът създава предпоставки определени лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на съдебната власт въз основа на критерии, различни от обективните критерии, съществува риск от надделяване на съображения от политически характер, а оттам и риск за независимостта на магистратите. В тази връзка новата редакция на чл. 28 от ЗСВ противоречи на принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) и на принципа за независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията).
Новата редакция на чл. 28 от ЗСВ нарушава и друг важен конституционен принцип - равенство и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Възможността за повишаване на членовете на ВСС ще се прилага само спрямо тези от тях, които са магистрати и то само тези, които все още не са достигнали най-високите нива в съдебната система. Така законодателят третира неравно членовете на ВСС, които вече са достигнали най-високите нива в съдебната система, както и тези, които не са магистрати. В годините откакто ВСС е постоянно действащ орган виждаме, че Народното събрание избира все по-малко адвокати и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат. Тази тенденция би се задълбочила при влизане в сила на новата редакция на чл. 28 от ЗСВ.
От друга страна, местата във върховните нива на съдебната власт са ограничени като брой, а конкурси за такива се обявяват рядко. Народното събрание превръща членовете на ВСС още по време на мандата им в конкуренти на магистратите, които са кандидати за повишение и така поражда риск ВСС да не им осигурява равно третиране.
Освен възраженията по съществото на приетите изменения по параграф 1 от ЗИД на ЗСВ, за пореден път соча незачитане на конституционната уредба на законодателния процес. Внесеното след първо гласуване предложение за изменение на чл. 28 от ЗСВ (Вх. номер 054-04-163 от 29.07.2020 г.) е прието от Народното събрание само с едно гласуване, в противоречие с изискването на чл. 88, ал. 1 от Конституцията законите да се обсъждат и приемат с две гласувания. Внасянето на такава съществена промяна без писмени мотиви, оценка на въздействието и обществено обсъждане е в остро несъответствие с принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност, които ръководят законодателния процес в правовата държава.
Уважаеми народни представители,
Независимостта на съдебната власт е основополагаща ценност, която дефинира правовата държава. Нашата конституция гарантира независим съд на гражданите и юридическите лица, а тази ценност ни свързва и в едно общо семейство с останалите държави членки на Европейския съюз. По тези причини националната законодателна власт трябва да я брани с особено внимание и грижа. По изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане в Народното събрание параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от 44-то Народно събрание на 3.09.2020 г.
