"Заради тоя път Мугла се превръща в село Чамла. Без нито един жив човек. Само мечки и заблудени туристи". Жителите на с.Мугла събират поредната подписка, свързана с лошото състояние на пътя до селото. Трудно може да се каже, че 17- километровата отсечека до там е път. Дупките с годините са се превърнали в кратери, ями завземат асфалта, на много места пътят пропада в стръмното дере. Дори през лятото е трудно за джипове, пък през зимата "косата да ти настръхне", казват мугленци. Тук всеки един от стотината жители може да разказва с часове истории от неволите си по пътя. За това как закъсвали в преспи сняг, как ходили километри пеш да търсят помощ, защото и обхват на мобилните оператори няма никъде по пътя.
Пътна помощ вече отказва да идва до Мугла, не искат и те си чупят колите, казва с тъга кметицита на селото Даниела Кубинска. Жената допълва, че не минава седмица, през която да не ходи в Общината в Смолян и да пита кога ще се запълнят поне дупките. За цялостен ремонт е ясно, че няма пари, но поне с фрезован асфалт и отпадък от други ремонти да запълнят най-лошите участъци“, реди още Кубинска. От смолянската управа й обещали, че ще пратят машини и хора да позакърпят... но до днес всичко си остава само на думи и обещания. Такива обещания в селото получават от 20 години от всички общински кметове преди изборите. Ремонт обаче направила управата на Николай Мелемов и то до “Герзовица“.“Държавата отпусна парите, ама те си го направиха до там, за да им минават по-лесно камионите до сметището. Пък нас кучета ни яли. Не вярваме на никой вече, няма бели, червени, сини, мои и твои. С какви очи идват преди избори и лъжат, то не един, два, три пъти. Кой ли не ни лъга двайсет години“, гневи се Веселина Павлова. “Ама ние сме си виновни, че им вярвахме. Преди години казаха - пускаме багери от Смолянска и Тешелска страна, в замяна ще вземем вода от Мугла за Пампорово. Не трябваше да им я даваме водата, докато не пуснат пътя. Дора Янкова и тя колко обещаваше тогава, ама и до днес багери не видяхаме“, спомня си още Веселина. Казва, че синът й вече не искал да идва да ги вижда, последното “гости“ му излезнало 400 лева ремонт за разбита предница. Точно по същата причина селото е на път да остане и без хранителния си магазин. Сега в него хляб и продукти се зареждат два пъти в седмицата. Ако собственикът го затвори, мугленци не вярват, че ще се намери кой да им доставя хранителни продукти.
"За един месец хиляда лева дадох за ремонт на буса и джипа, застуди ли се, слагам ключа на хранителния магазин и отивам в Смолян. Нямам сметка от него с тия пари за ремонти по колите", гневи се Румен, който е собственик на единствения хранителен магазин в селото. Той е и един от вече пенсионираните шофьори на легендарния УАЗ, който от години служеше за рейс от Смолян до Мугла. След като наследникът му излезнал в болнични вече няма кой да кара руското возило. Никой не искал да рискува и да поеме отговорност за живота на пътниците. Шофьорите разказват десетки истории как закъсвали с пътниците, как пътят се превръщал през зимата в ледена пързалка и многократно били на косъм от пропадане в урвите. Иначе в селото си имат собствена линейка, която обаче я ползват само за ...катафалка, няма шофьор, който да се наема да я кара. На линейките пък им отнема повече от два часа да стигнат до селото. За това не са и изненада истории за починали хора на път за болницата в Смолян.
В селто са категорични, че ако и тази зима ги оставят в изолация и не видят багери до края на есента, ще спрат водата за Пампорово. “Пък ако трябва всички баби и дядовци да ни вкарат в затвора. Там поне децата ще идват да ни виждат“, казват мугленци. Иначе селото и природата му се харесват от чужденци и офроудаджии, които са готови да оставят парите си в Мугла. Но веднъж минали с лека кола по пътя им, втори път не се връщали.
Анелия Веселинова
