С ден закъснява официалното отбелязване на 9-ти септември през 1944 година в Хасково. Причината: не могат да открият цяло денонощие скритите в шубраците над Минерални бани партизани от отряд „Асен Златаров“, за да се официализира събитието. За ситуацията разказва д-р Веселина Узунова, която е главен уредник в отдел „Най-нова история“ в Регионалния исторически музей на Хасково.

На 9-ти септември рано сутринта реч произнася Кимон Георгиев, който е начело на Отечествения форт, осъществил Деветосептемврийския преврат и завзел централната и местната власт в България. Хасковлии я слушат по радиото.

През деня от току-що сформирания ОФ комитет, с председател земеделеца Димитър Стоянов и членове: уважавания хасковски лекар д-р Павел Тагаров, Пеньо Докузов и Петър Парапанов, връчват заповед на управата на затвора в Хасково, в която нареждането е да се освободят политзатворниците.

„Всъщност политзатворниците не са били толкова много, повечето  били от криминалния контингент. Но управата на затвора е много притеснена от преврата, станал предишната нощ, затова освобождава абсолютно всички“, пояснява д-р Узунова.

На 9-ти септември първата реч на ОФ комитета в Хасково е произнесена от балкона на дома на д-р Тагаров, който се е намирал срещу днешната данъчна служба. Лайтмотивът в речта е: България е свободна и фашистите ще си получат заслуженото!

Организира се и първият митинг пред Общината за празничното честване на преврата. Още същия ден става ясно, че партизаните трябва да бъдат извикани, за да се официализира празника. Знае се, че отряд „Ас. Златаров“ е в скривалище някъде в околностите над с.Брястово. Били обаче толкава скрити, че с партизаните връзка не могло да бъде осъществена.

„След като става ясно че партизаните няма да присъстват, на 9-ти септември са организирани около 3-4 хил. „митингуващи”, предимно тютюноработници, използвани както преди, така и след 9 септември от БРП/к/ за всички масови, обществени прояви на комунистите. Но без партизаните събитието не е така празнично, както се получава в другите градове на страната.“, разказва д-р Узунова.

Междувременно от ОФ комитета решават д-р Павел Тагаров да се срещне с началника на хасковския гарнизон пол. Велико Маринов, с когото са добри приятели, да уреди бъдещите отношения на комитета с военните. На тази среща се правят две важни договорки: полковникът се съгласява да се произведе реч от името на ОФ в казармите, за да се обяви какво ще се случва пред военните и да изпрати един камион, с който да бъдат свалени от връх Аида партизаните.

С партизанския отряд е направена връзка едва на 10-ти септември, когато се изчаква техен човек да слезе, за да вземе храната от ятака. Партизаните са свалени до Минерални бани. Там получават специален инструктаж преди да влязат в Хасково за провеждането на официалното посрещане на отряда на 10-ти септември.

„По разказите на хората от съседните села знаем, че когато докато отрядът е вървял със знамената, към него са се присъединили много хора. Ей така, постафактум стават партизани. Не когато партизанщината е нещо опасно за живота ти и за семейството ти, а тогава, когато вече е безопасно. От шест души отрядът по пътя става на 17, от 17 на над 30. Така партизанският отряд влиза в Хасково много набъбнал като численост.“, добавя интересен нюанс за реакцията на част от масите покрай събитията от 9-ти септември историчката.

Партизаните влизат в града от Банския път с военния камион и продължават по улиците на Хасково в шествие.

Така официалният митинг се провежда на 10-ти септември пред Партийния дом /сградата на Общината днес/.

„Разпределени са и първите служби "по чест и достойнство". За едно денонощия са сменени всички от предишната местната власт. Околийският управител на Хасково Рачо Николов Гълъбов е заменен от земеделеца Марчо Тенев от с.Тънково. Като кмет на Хасково на мястото на социалдемократа Тодор Илиев е провъзгласен Георги Даскалов-тютюноработник и партизанин. Помощник-кметовете-д-р Константин Елмазов и Васил Димов са също омахани. Полицейският комендант Стоян Овчаров е свален и арестуван, а на негово място е назначен Георги Йорданов от с.Сусам. Сменен е и целият полицейски апарат. И така позициите в цялата местна власт са набързо подменени. Назначени са хора, които нямат подготовка като управленци и ръководители. Повечето от тях са земеделци и тютюноработници. “

Следват издевателства, има свидетелства за нощни похищения с „душегубката“, както наричат местните тогава открития камион, в който мятат със завързани очи убитите буквално на улицата хора. Труповете са загробвани някъде на „Кенана“, която местност тогава не е била оформена като парк. Решенията кой да бъде ликвидиран се взимат от тричленка. Кои са нейните членове обаче д-р Узунова има само догадки от разказите, които е събрала от стари хасковци, но няма безспорни доказателства за тези личности, затова и не обявява имената им.

„Често причините за „ликвидацията“ са били фриволни-някой ти е бил нелицеприятен в миналото, например. Или като съученик те е обидил. Често убийствата са били чисто разчистване на лични сметки“. Това е записала от разказите на очевидците на събитията от техни наследници д-р Узунова.

Убити или пратени в затворите и лагерите, изчезналите безследно, са стотици-и от града и от селата. Без съд и присъда. Сред тях има индустриалци или тютюневи експерти, от които някой от тютюноработниците им се е оплакал- за направена забележка, например.

„Обикновените хора са били затворени по домовете си, не са смеели да излязат навън с дни  след 9-ти септември. Така че всъщност това е било един тъжен ден. И този, и следващите.“ , завършва разказа си д-р Веселина Узунова.

Красимира Славова