Нови доказателства сочат, че едно от най-консумираните лекарства в САЩ и най-често приеманият аналгетик в световен мащаб може да направи много повече от това просто да премахне главоболието.

Ацетаминофенът, известен също като парацетамол и се продава широко под търговските марки Tylenol и Panadol, също увеличава поемането на риск, според ново проучване, което измерва промените в поведението на хората, когато са под влиянието на обичайните лекарства без рецепта.

"Изглежда, че ацетаминофенът кара хората да се чувстват по-малко негативни емоции, когато решават за рискови дейности - те просто не се чувстват толкова уплашени", казва неврологът Болдуин Уей от държавния университет в Охайо.

"Тъй като близо 25 процента от населението в САЩ приема ацетаминофен всяка седмица, намаленото възприятие на риска и повишеното поемане на риск могат да имат съществени ефекти върху обществото."

Заключенията на учените допълват друго скорошно проучване, според което ацетаминофенът освен намаляването на болката, има ефект и върху различни психологически процеси, като намалява възприемчивостта на хората към наранени чувства, емпатията и дори притъпява когнитивните функции.

Новото изследване предполага, че афективната способност на хората да възприемат и оценяват рисковете може да бъде нарушена, когато приемат ацетаминофен. Въпреки че ефектите може да са слаби, определено си струва да се отбележат, като се има предвид, че ацетаминофенът е най-често срещаната лекарствена съставка в Америка, която се открива в над 600 различни вида лекарства без рецепта.

В поредица от експерименти с участието на над 500 университетски студенти, Уей и неговият екип измерват как единична доза от 1000 mg ацетаминофен (препоръчителната максимална единична доза за възрастни), дадена на случаен принцип на участниците, влияе върху тяхното поведение на поемане на риск, в сравнение с плацебо, дадено на контролна група (също на случаен принцип).

Учените са описали своята работа и изводи в Social Cognitive and Affective Neuroscience.

Във всеки от експериментите участниците трябвало да напомпват ненадут балон на екрана на компютъра, като с всяко отделно помпане печелели въображаеми пари. Те били инструктирани да спечелят колкото се може повече въображаеми пари, като напомпат балона колкото е възможно повече, но ако се спука, губят парите.

Резултатите показват, че студентите, приемали ацетаминофен, са поемали значително по-голям риск по време на упражнението, в сравнение с по-предпазливата и консервативна плацебо група. Като цяло, тези на ацетаминофен напомпвали (и пукали) балоните си повече от контролите.

В допълнение към симулацията с балона, участниците също попълнили анкети по време на два от експериментите, като оценили нивото на риска в различни хипотетични сценарии, като залагане на дневен доход от спортно събитие, скачане на бънджи от висок мост или шофиране на кола без предпазен колан.

В едно от проучванията консумацията на ацетаминофен изглежда намалява предполагаемия риск в сравнение с контролната група, въпреки че в друго подобно проучване не се наблюдава същия ефект.

Като цяло обаче, въз основа на средните резултати от различни тестове, екипът заключава, че съществува значителна връзка между приема на ацетаминофен и избора на по-голям риск, дори ако наблюдаваният ефект е лек.

Въпреки това, изследователите признават, че очевидните ефекти на лекарството върху поведението на поемане на риск могат да бъдат интерпретирани и чрез други видове психологически процеси, като например намалена тревожност.

"Възможно е с увеличаване на размера на балона тези, които са на плацебо, да изпитват все по-голямо безпокойство от потенциално спукване", обясняват изследователите.

"Когато тревожността стане твърде голяма, те прекратяват помпането. Ацетаминофенът може да намалява тази тревожност, като по този начин да води до по-голям риск."

Психологическите алтернативни обяснения за това явление и биологичните механизми, отговорни за ефектите на ацетаминофен върху избора на хората в подобни ситуации трябва да бъдат изследвани допълнително, казва екипът.

Учените без съмнение също ще продължат да изследват ролята и ефикасността на ацетаминофена при облекчаване на болката по-широко, след като проучвания през последните години установиха, че в много медицински сценарии лекарството може да бъде неефективно за облекчаване на болката, а понякога не е по-добро от плацебо, в допълнение към предизвикането на други видове здравословни проблеми.

Въпреки сериозността на тези констатации, ацетаминофенът остава едно от най-използваните лекарства в света, считано за основно лекарство от Световната здравна организация.

В светлината на това, което откриваме за ацетаминофен, бихме могли да преосмислим някои от тези съвети, казва Уей.

"Може би някой с леки симптоми на COVID-19 може да не мисли, че е толкова рисковано да напусне къщата си и да се срещне с хора, ако приема ацетаминофен", казва Уей за Science Alert.

"Наистина се нуждаем от повече изследвания за ефектите на ацетаминофен и други лекарства без рецепта върху избора и рисковете, които поемаме."