Регистрираният сблъсък в дълбокия космос е толкова далеч, че на вълната са били необходими около 7 милиарда години, за да стигне до нас. Но когато това се случи, сигналът все още беше достатъчно силен, за да бъде уловен от лазерните детектори в САЩ и Италия.
Учените вече познават много черни дупки, които са много по-малки или много по-големи от тези, които са се сблъкали толкова отдавна и толкова далеч. Но те представляват нов клас от така наречения междинен размер - от 100 до 1000 слънчеви маси.
Това откритие е направено от учени от съвместния международен проект LIGO-VIRGO в който три свръхчувствителни гравитационни вълнови детектори в САЩ и Европа. LIGO е лазерно-интерферометрична обсерватория с гравитационни вълни, а VIRGO е френско-италиански детектор за гравитационни вълни на Европейската гравитационна обсерватория,
Лазерните интерферометри на проекта LIGO-VIRGO чувствително прослушват полето пространство-време в търсене на вибрации, причинени от истински космически катаклизми.
На 21 май 2019 г. те откриха силен сигнал, въпреки че продължи само една десета от секундата.
С помощта на компютърни алгоритми беше определен източникът на този сигнал - последните моменти преди сблъсъка на две черни дупки, приближаващи се по спирала. Масата на едната от тях надвишава масата на Слънцето 66 пъти, а на втората - 85 пъти.
Гравитационните вълни
Гравитационните вълни бяха предсказани от Общата теория на относителността. Това са вид вълни в тъканта на пространство-времето, резултат от събития от космически мащаб. Ускорението на огромни маси създава вълни, които се движат със скоростта на светлината. Разработването на технологията за тяхното откриване отне десетилетия и отвори напълно нови перспективи за изучаване на Вселената.
Разпознаваемите източници на такива вълни са сблъскващи се черни дупки и неутронни звезди. В проекта LIGO-VIRGO лазерен лъч се изстрелва в дълги L-образни тунели, където гравитационните вълни изкривяват лъча.
Сблъсъкът на обект от 85 слънчеви маси затруднява и очарова учените, тъй като той не се вписва в известната рамка за образуване на черни дупки.
Когато една звезда остане без ядрено гориво, ядрото й се срива и ако звездата има достатъчно голяма маса, тя пропада навътре, образувайки черна дупка.
В същото време физическите закони, действащи вътре в звездата, предполагат, че черни дупки не могат да бъдат получени от звезди, чиято маса е от 65 до 120 слънчеви маси. Такива звезди, когато умрат, просто се разкъсват и от тях не остава нищо.
Ако тези изчисления са верни, тогава този обект може да се е образувал в резултат на предишно сливане на две черни дупки.
И това, според професор Мартин Хендри от Университета в Глазгоу, казва нещо ново за формирането на Вселената.
"Говорим за един вид йерархия на сливания, за възможен начин за образуване на все по-големи и по-големи черни дупки", казва професор Хендри. "И кой знае, може би тази 142-слънчева дупка е продължила да се слива с други масивни черни дупки и този да процес води до появата на свръхмасивните черни дупки, каквито според нас се намират в центъра на галактиките."
Събитето от месец май миналата година е с кодово име GW190521. То е едно от над 50 такива явления, които в момента се изследват от лазерните лаборатории по проекта LIGO-VIRGO.
От 2015 г., когато проектът регистрира първата гравитационна вълна (за която неговите участници получиха Нобелова награда), темпoвете на изследванията нарастнаха значително.
"Непрекъснато увеличаваме чувствителността на нашите детектори и е възможно да откриваме повече от една гравитационна вълна всеки ден. Ще бъде истински дъжд от черни дупки!" - прогнозира директорът на Института за гравитационна физика Макс Планк, професор Алесандра Буонано.
Накратко за черните дупки:
- Черната дупка е област на пространство-времето с изключително плътна материя
- Гравитационното привличане на черна дупка е толкова голямо, че не пуска дори светлината, която е попаднала там.
- Черните дупки са резултат от смъртта (колапса) на определен тип големи звезди
- Някои дупки са с невероятно масивни - милиарди пъти по-големи от масата на Слънцето
- Никой не знае как се образуват тези чудовища, които могат да бъдат намерени в центровете на галактиките.
- Черните дупки по дефиниция не могат да се видят, но могат да бъдат идентифицирани по техния ефект върху околното пространство.
- Тъй като се въртят една около друга, черните дупки произвеждат гравитационни вълни, които могат да се наблюдават