"Виртуални" животни, които на хартия са в регистрите на земеделското министерство, но реално ги няма във фермите, източват десетки милиони субсидии от ЕС и националната хазна, алармира в четвъртък Симеон Караколев, председател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.

"Само при овцете и козите има между 100 000 - 120 000 виртуални животни, с които на година се източват около 20 млн лева", посочи Караколев пред Mediapool. Той обаче е категоричен, че сумата на взетите неправомерно субсидии е далеч по-голяма, защото в сметките му не влизат "виртуалните" крави и пчели, за които няма данни.

Караколев посочи, че е събрал данните въз основа на информация от стопаните в неговата асоциация. В нея членуват около 2300 овцевъди и козевъди. На практика виртуални се оказват над 10% от овцете и козите в страната, защото общият им брой е 1.4 милиона.

Как се източват субсидии?

По закон на всяко животно, което се отглежда във ферма, задължително се поставя т.нар. "ушна марка" - уникален номер, с което то фигурира във ветеринарната система на страната, т.нар. ВетИС. След това въз основа на този регистър за всяко отглеждано животно се получават по 40 лв. субсидия от хазната на годишна база. Когато стопанин пренасочи животното за месо, при клане, е длъжен да уведоми официалния ветеринарен лекар, и той да деактивира номера на ушната марка във ВетИС.

"Масова практика е ветеринарите да не се викат, а стопаните да прибират ушните марки. Така те започват да получават субсидии за несъществуващи животни, които вече са отишли за месо", посочи Караколев.

Той добави, че при проверки на място във фермите се практикува и друга схема - едни и същи овце да се местят, като предишната вечер им се поставят различни ушни марки, които са останали от предишни животни.

Фермерите обаче са категорични, че подобни схеми може да се случи само с участие на чиновници и ветеринари на място, които са предупредили за предстояща инспекция.

Освен от хазната с виртуалните животни се "източват" и евросубсидии за пасища, т.е. на площ земеделска земя.

По време на втория кабинет "Борисов" бе променен Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, който казва, че пасища от общините могат да наемат само стопани, отглеждащи животни. Точният текст казва: "Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм".

"Колкото повече виртуални животни, притежава даден стопани, толкова повече общински пасища получава от общината. А за всеки декар след това получава субсидия от ЕС по 30 лева на година", каза още Караколев. В същото време стопаните с истински животни оставали без терени за паша, защото общинският и държавният поземлен фонд се усвоявал под наем от "виртуалните животновъди".

От думите на Караколев стана ясно, че в асоциацията имат данни за стопани, които имат над 5000 виртуални животни. "Тези 5000 получават по 40 лева субсидия на животно и струват на хазната 200 000 лв. Отделно имаме сигнали, че тези 5 000 животни в някои общини осигуряват рекордните около 50 000 дка пасища. За всеки декар от тази площ се дават по 30 лева субсидия на декар от ЕС на година. Така от Брюксел се прибират 1.5 млн. лв.", уточни той. Или сумата само за 5000 "виртуални" животни набъбва до 1.7 млн. лв.

По информация на фермерите при установяване на виртуалните животни следва административна санкция от 300 до 500 лв.

Mediapool поиска официален коментар по казуса от Министерство на земеделието, храните и горите, от Българската агенция за безопасност на храните, чийто ветеринари трябва да упражняват контрол на терен, и от Държавен фонд "Земеделие", които изплаща субсидиите от хазната и от аграрните фондове на ЕС. До момента няма отговор.

Стара слава

Още по времето на служебния кабинет "Близнашки" тогавашният министър на земеделието Христо Бозуков за първи път освети "виртуалните" животни. "Очевидно нищо не се случило през годините. Дори изнесеният сега брой "виртуални" животни е по-голям. Явно след като не се предприемат действия, резонно е все повече стопани са се изкушили към тази практика", коментира пред Mediapool Бозуков в четвъртък.

Бившият зам.- шеф на фонд "Земеделие" Виолета Александрова коментира пред Mediapool, че за този проблем се знае отдавна, но мерки и контрол не се вземат. "Вероятно около 20% от всички животни в България ще се окажат виртуални. Одити на Брюксел също са констатирали този проблем на извадков принцип, но ако се разбере цялостната картина, рискът от спиране на средства е огромен. Само така мога да си обясня думите на министър Десислава Танева от преди месец да си мълчим пред ЕК за измамите", коментира тя. За същата реплика на Танева припомни и Христо Бозуков.

Бозуков и Александрова визират казус от 8 юни т.г., за който и Mediapool писа, когато бе разпространен запис от видеоконферентен консултативен съвет по зеленчукопроизводство и овощарство, провел се в края на март 2020 г. На него министър Танева съветва представители на браншовите сдружения на плодове и зеленчуци "да не се хвалим какви измамници сме" с евросубсидиите, защото Европейската комисия може да спре парите.

"Аз ви предлагам да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това (финансиране, бел. ред.) ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме… Утре нали ще кажат, значи не трябва да получавате тази помощ!", са думите на министъра на видеото.

Същият ден обаче Десислава Танева контрира, че думите ѝ са извадени от контекста.

"Репликата ми е в посока на това, че ако даден бранш, който е в сектора на чувствителните- животновъдство, плодове и зеленчуци, постоянно говори, че дадено производство е само измама, той няма как да получи обществена подкрепа за това, че пари от данъкоплатците трябва да се дават за това производство при положение, че самите те смятат, че в него има измама", обясни тя.