Възможно ли е микробите да се носят из необятния космос и да разпространяват живот на близки и далечни планети? Възможно ли е именно така да е започнал животът на Земята? Възможно ли е изобщо подобно пътешествие?
Изследователи от мисията Tanpopo, което в превод от японски означава глухарче, смятат, че е възможно.
Проби от силно устойчивите бактерии Deinococcus, обитаващи горния слой на атмосферата, оцеляха 3 години в космическия вакуум, издържайки на микрогравитация, силна ултравиолетова радиация и екстремни температури по повърхността на Международната космическа станция.
Изследването отново извежда на преден план противоречивата теория за панспермията, според която животът не се е зародил на Земята, а на друго място във вселената.
Това означава, че клетките трябва да изминат огромни разстояния в едни от най-суровите условия, познати на човечеството. По тази причина, мнозина са скептично настроени за жизнеспособността на теорията.
И въпреки всичко, след 3 години по повърхността на Международната космическа станция, изсушени пелети Deinococcus, с дебелина 0.5 мм, преживели пътешествието около Земята. По-малките, обаче, едва се справили.
Съдейки по степента на гниене на пробите, особено по повърхността, учените предвиждат, че пелет с дебелина 1 мм би могъл да оцелее до 8 години в космоса.
Резултатите сочат, че Deinococcus биха оцелели пътешествие от Земята до Марс и обратно, което продължава няколко месеца или години в най-кратката орбита.
Предишни изследвания със спори на бактериите Bacillus subtilis във вътрешността на Международната космическа станция подсказват, че някои микроскопични форми на живот могат да оцелеят в космоса близо 6 години.
Учените обаче пресмятат, че бактериите Deinococcus могат да оцелеят във вътрешността на МКС между 15 и 45 години.
ДНК-то на пелети D. radiodurans, с дебелина 100 мм, било силно увредени от ултравиолетовото лъчение по повърхността на МКС.
Отвътре, обаче, пелетите запазили обичайния си цвят и редица оцелели клетки.
Учените предполагат, че мъртвите клетки образуват нещо като защитен слой и предпазват долните клетки от ултравиолетовата радиация.
Много бактериални спори са изключително издържливи, а такива като Bacillus subtilis могат да останат латентни в продължение на години. Това е и причината да се използват за тестване жизнеспособността на панспермията.
Ако спорите по някакъв начин се окажат в космоса, разпръснати от космически прах, астероиди, комети или метеорити, на теория биха могли да изминат огромни разстояния и да оцелеят при навлизането си в земната атмосфера.
Нужни са още изследвания преди да можем да кажем със сигурност, дали панспермията е възможна. Но ако бактериите наистина могат да оцелеят в космическото пространство, Земята би могла да послужи като глухарче, разпръсквайки живот в необятния космос.
Източник: sciencealert.com
