Сухите данни за населението в Даръдере /Златоград/от 1569-1570г от превода на данъчен регистър от Истанбулския архив на проф. Стояновски издирени от доц.Митринов и публикувани в Златоградски страници -4 –та част говорят много за старата история на Златоградско . Мюсюлманската общност включва 21 ханета/семейства/категория чифт и 18 –категория бенак. /един чифт земя (земята, която може да се обработи с един чифт волове - от 6,5 до 15 хектара в зависимост от качеството на почвата), 1 бенак (който притежава половин или по-малко чифта земя),чифт е от 65 до 150декара,обработвани с два вола/ Мюсюлманите ,които не са женени са 17.Общността има имам /Хусеин Кунджи/.Трима мюсюлмани са конвертити първо поколение:Курд Абдулах,Мустафа Абдулах,Али Абдулах. Християнската общност включва 70 семейства и 45 неженени християни.Тя има свой свещеник /Папа Стасино/.Някои антропоними включват данни за упражнявана професия:Русин чобан,Петко чобан,Димитри дръндар,Никола воденичар,Гьоре воденичар,Рад чобан,Никола чобан. Списък на християнското население на селището Дарла Дереси,друго име Садък Дереси: Папа Стасино,Тодор Димо,Стойко Тодор,ЙоргиДимо,Марко Димо,Мартин Димо,Тодор Коста,Диман Панко/Янко/,Пейо Димо,Димо Пейо,Тимур Йорги,Бехадир Стайо,Димитри Рейхан/Вълчан/,Петко Рейхан,Димо Рейхан,Стоян Керана,Стойо Велчо,Кирило Велчо,Русин чобан,Никола Русин,Михо Пейо,Вълчо Пейо,Стоян Ангел,Русин Вълчан,Стойо Коста,Димитри Тодор,Димитри Кръсте,Йорги Рад,Йорги Йорги,Маври Стоян,Тодор Димитри,Печияре Влайко,Влайко Печияре,Манол Печияре,Радин Печияре,Нестор Стойо,Йорги Райко,Стефчо Дума,Велчо Дума/Дука/,Стойо Тодор,Марче Станко,Димитри Йорги,Димитри Рад,Велчо Петко,Рад Пройко,Стоян Пройко,Коно Горян,Павел Влайко,Маври Дука,Велко Йорги,Стоян Рало,Нове Пейо,Велчо Грузо,Мавроди Добре,Кирило Мавроди,Димо Чома,Стоян Димо,Петко Дука,Петко чобан,Никола Прокло,Кючук Дума,Михо Дума,Велчо Тодор,Йорги Радослав,Марко Радослав,Стайо Радослав,Тодор Радослав,Пейо Радослав,Йорги Тодор,Никола Кирило,Добре Кирило,Димитри дръндар,Никола воденичар,Гьоре воденичар,Доган Паин,Тодор Паин,Рад Йорги,Рад чобан,Никола Йорги,Димитри Йорги,Стеве Драгош,Тодор Браян,Радослав Йорги,Думбо Йорги,Йорги Стамир,Стоян Илбен,Грузо Арго,Столо Радин,Никола чобан,Петко Киро. Приход: Данък за земя 31чифта,сума -682акчета Данък за земя 23бенак,сума-276 акчета. Данък 17 неженени-102 Испендж 70 семейства и 45 неженени -2875 Пшеница 24 киле-240,ечемик 12 киле-48,ръж 68 киле-272,просо- 82 киле-382,овес 10 киле-30 Юшур от орехи-32 Юшур от пчелни кошери -100 Данък за 4 воденици -60 Данък за дребен рогат добитък/овце и кози/-3500 Юшур от ливада-100 Приход от данък бадж за дребен рогат добитък-120 Данък за трева-10 Такса за внесено вино -150 Данък за лен и коноп-194 Данък за жълъди-60 Данък за лятна кошара за овце-105 Данък за свине Божик-120 Ниабет,такса за венчавка,такса полски пазачи за тапия за земя -500 Джемаат на юруци и ямаци,които дават по 12 акчетаданък за чифт/данък за земя Общо-9900 ,,Сухите „ за неспециалиста данни на превода от данъчния регистър от Истанбулския архив са едно истинско богатство за старата история на златоградско,за поминъка на населението и за старите родови корени на местните хора. Научаваме за най стария известен имам на Златоград :Хусеин Кунджи.Може би той е родоначалник или клонка от известния златоградски род Конджилови. Научаваме и за най ранно известен златоградски свещеник : Папа Стасино./Служил 264години преди 1834г.,когато е осветена новопостроената тогава в Златоград ,,стара църква“ Успение Богородично/.От списъка на християнското население си обясняваме от къде идат и някои златоградски местности : Диманово от Диман,Тодоров път от Тодор,Радойньово от Рад или Радин,Стамире от Стамир.Маркови поляни от Марко,Стайчиково от Стайо и др. . Може би съвременните фамилии Печеви идат от записаната в документа фамилия Печияре,Чойневи от Димо Чома,Хаджи Георгиевите от често повтарящото се име Йорги/Георги/,Маркови от Марко Димо и др..Срещаме сред христянските имена и Думбо Йорги.Може би това е предшественикът на златоградската фамилия Домбови,която се среща и в Дельовата песен като Домбовци.A твърде вероятно е Чома да е днешната фамилия Чомезови от Златоград и Аламовци.Печияре може да са били и Пачиловци. Данъчният опис дава информация за животновъдството тогава в златоградско.Най големи постъпления идват дребните преживни /овце и кози/-3500 акчета.Интерес предизвиква данъкът за свине ,,Божик-120 акчета“.Свинете се колят за Коледа,а тя е наричана още и ,,Божик“.Така се нарича и извора в Малка река ,,Божек“.Пчеларството също е било развито.Има елемент на социална справедливост .Данъка за тези .които са категория чифт е близо два пъти по голям. Дава се информация и за земеделските култури ,които са се сели тогава в района на Златоград : пшеница,ечемик,ръж,просо,овес,лен,коноп,орехи.Данъка събиран за просо е най много понеже е било най отглеждано тогава.Наличието на доста местности в района на Златоград,Аламовци и Ерма река с името ,,Ленища“-показва ,че се е сял и лен.Не на последно място има косвена информация за номади юруци дали имена на редица местности като ,,Юруцкото“ и махала Юрукови колиби. Може би най ценно в този превод от Истанбулския архив от1569- 1570г. е, че за пръв път има документ - потвърждение за пълзящата и плавна ислямизация продължила след 1570година.Това са наличие на стари златоградски фамилии като Думби и Чома дадени в описа като християнски ,които на по късен етап са вече мюсюлмани –Домбовци и Чомезови .Християнските семейства ,които тогава са две трети от населението/70/,а мюсюлманските една трета/39/,след два века са вече една трета,а мюсюлманите две трети.Фамилията Домбовци се среща и в песента за легендарния Дельо Войвода : Излел е Дельо хайдутин, хайдутин, йенкесаджие с Думбовци и с Караджовци. Зароча Дельо, пороча Деридерскимнем айене, айене, кабадаие: -В селоно имам две лели. Да не ми ги потурчите…

Розалин Хаджиев

Председател на Тракийско дружество „Дельо войвода” гр.Златоград