Пръстени печати, които масово са се ползвали през Средновековието, изработиха по свой модел децата, които се включиха днес в последния модул от инициативата „Лято в музея“ на Регионалния-исторически музей в Хасково. В работата им помагаха днес археологът Данаил Огнянов, екскурзоводът Мария Ангелова и куратора на работилниците -Антония Петрова.

Идеята, върху която децата работиха, бе всяко от тях да измисли своя собствена монограма. След като свършиха с тази нелека задача, разтопиха восък и от пръстена печат оставиха своя следа върху документ, изработен в калиграфски стил в работилницата през миналата седмица. И така се пренесоха в атмосферата на средновековните гравьори.

Печатите са били ползвани от богатите хора-тези, които са били близки до двора, които са водили кореспонденциите и са имали право да сключват договори. Пръстените са били масивни, всеки индивидуално е изработван по поръчка. Всяка монограма е комбинация от взаимно свързани букви, като формата може да бъде различна. Трябва да се получи в крайна сметка графика, а целта е монограмата да бъде разпознаваема и характерена за този, който поставя печата. Тоест знакът трябва да е завършен и да образува друг, нов знак със свое собствено значение. Обикновено за него служат инициалите-първите три букви от името на човека, който слага печата, но има и случаи на образи, обясни в разказа си за печатите Данаил Огнянов.

Папите например са ползвали до средата на 19-ти век пръстени печати с гравиран апостол Петър.

Интересни са случаите, в които монограмите са били пожелание. Именно пръстен с монограма, намерен в с.Капитан Андреево от 10-11 век, е сред интересните артефакти от фонда на Регионалния исторически музей в Хасково. Върху него е изписано „Боже, пази своя раб“ . Предполага се, че е бил собственост на висш сановник. Археологът днес показа този пръстен, за да могат децата от работилничката да го разгледат отблизо.

Всъщност монограмата се появява като наченка още преди повече от две хиляди години върху монети. Пръстени с подобни надписи е имало още в древността, в Египет. Малко по-късно, през I век след Христа, владетелите на Рим украсявали монограми с медали и стандарти. Няколко века по-късно римските императори започват да използват монограмата като свой собствен подпис и личен символ. Колкото по-изкусен е бил гравьорът й, толкова по-изразителен отпечатък остава от печата.