Има срещи и разговори, за които няма време, когато и да ги предадеш-винаги има смисъл. Такъв е Манчо Манчев, родопчанин, дребен жилав, вече 84-годишен „магьосник на водите“, чиито очи искрят по детски, говорът му е простичък, но директен и ако слушаш внимателно-има какво да дълбаеш и да намираш. Работата му не е лесна, да откриваш вода за другите, да правиш извори, да даваш живот на стари махали, в които хора се връщат, защото са намерили спокойствие и...вода. Разговорът с него е проведен през лятото на 2018г, когато неговата дарба и живот бяха тема на документална изложба от двама фотографи.

Припомняме го на читателите именно заради непреходността на истината, мъдростта в чистото сърце и смисъла на достойния живот. Предаваме думите му пред СмолянБГвести почти без редакторска намеса, за родопчани ще е лесно , за читателите, които се затруднят от народния му родопски говор, просто ще го почувстват.

Смолян без вода няма да остане

„Сега мога да кажа, Смолян да бъде спокоен. Вода има, ша я намираме, ша я изкарваме, Смолян нема да закъса за вода. Само езерото може да ни снабдява, нема нужда ни от Мугла, ни от Гугла. Вода си имаме тука на място, само иска работа и откриване. За мене, какво да кажа, мен ма е надарил Господ, като кажа багетата така/показва как хваща пръчките/, застана ей така на едно място, на 200 метра се въртя и тя ми казва най-големия извор. Силата на водата, я ворям по него, отивам, откривам го, мерям му дълбочината, колко ще копам под него, оти повече по ниското излиза водата. Като сложа кръста, вдигам ръцете нагоре, нагоре ....доде се спре. Където се разминат багетите, от там надолу ще копам. Много се впрягат и копат, обаче като не знаеш къде е...

За дарбата да намира водата

„Мен ме дърпа земята, самата вода ме дърпа и показва как багетите се движат, когато намерят вода. До тука съм открил много вода, много вода съм хванал. Ще продължавам още, обаче силите взеха да намалят, годините викат- спирай, обаче още се се мъча. Водата иска да не е затруднена, да е свободна, въздуха да знаеш как ще е, да го разпределиш, та да има да тегли всичко. Тва си е, всичкото иска неговото си. Мен ми е станало мое си, аз доде съм жив майци, сва ше е, с вода ше са занимавам.

За Божи гроб и светеца на водите

„И в Гърция ходихме, свети Никола е светеца на водите, всяка сряда ходя паля свещ. И тая вода ма мене откара чак до Израел, чак на Божи гроб, чак до река Йордан. Водата ми помогна да ида там, снимка да имам, филм да направим, яз иначе нямаше да мога да ида до там. Отидохме, видяхме река Йордан, видяхме Божи гроб, всичко е снимано на всякъде. Доволен съм много.

За вярата му в добрите хора в България

"Сега има много добри хора, затва няма да стане кайметь, затва нема да стане война-дето думат сва и инва, нищо нема, Господ е с нас и има още добри хора в България. Но надделяват лошите, надделяват да знаите, те ни дърпат назад, обаче Господ си ни помага.

За таланта си да открива извори бай Манчо казва:

„Я го не правям я майци, прави го Горнияс /сочи към небето, а гласът му се дави от емоция, очите му се пълнят, изкашля се, за да оталожи вълнението и да продължи/. И ша знаите, ша помните, мочих да го дам мояс занаят на някого, никой не ще. Давам-пробвах, мъчих-имам зетьове, имам синове, не може, не става. Взема багетине, ама не казват нищо.

За свободата на водата и въздуха, които един без друг не могат

И мояс занаят да са фане, как са хваща вода, как са разпределя водота, на какво разстояние и височина може да са дигне, и какъв въздух трябва да хи дадеш, за да иде свободно до онова място и да потегли, и пак й трябва въздух, за да се спусне пак надолу. Всичкото това трябва, това съм го научил и с крадене. Занаят се не казва, то се краде и от старите, те с клечки хващаха водите.“

Спомня си, че докато пасал овце събирал в чувал глина, ходел и наблюдавал стари водопроводи, изучават как са направени и събирал опит. „Има такива обекти, които да се види какви тръби са слагали старите хора през римско, през турско, те са малки тръбички по 30 санта, от рода на фи- 80, повечето са такива. Елинине са фанали така тръбите, ама са празни.“

Бай Манчо разказва, че да се научиш да си говориш с багетите иска не само време, а усет, който явно не е случаен. „Багетите /б.а. понякога ги нарича тръби/ показват воден път, не казват водата, ама ти пак трябва да знаеш на къде, на всяко мърдане на тръбите- казват нещо, на всеки сантиметър ти трябва да разбираш какво ти говорят тръбите, какво има от тях надолу. Само злато не можих да найда.“

За иманярите и развалянето

Разказва, че при него идват много иманяри да го питат, дали е намирал злато докато е развалял стари чешми, а той ги отпращал с думите, че ако ще строят- ще ги води, ако не-да си и ходят. Запомнил обаче заръката от баща си да не търси злато, защото ще съжалява. „Обаче не съм пробвал, щото ми каза баща ми, лека му пръст- на тва нещо няма да са учиш, ша станиш пишман. Колко ти си трябват парите, колкото е късмет, толкова ша си дойдат. Вода ша хващаш за хубаво и ша му даваш на хващането от 80 до 100 години живот.“, спомня си бай Манчо и се връща към историята как търсил 20 години вода в близкото на Смолян село Пещера.

За майката на водата, хаира и болестта

„20 години я тросих, пък ми казаха старите хора, че е имяло вода за очи. Водата когато се копае - "майката" е най-важна, машина това не може да го копае. Бомба- далече, машина -далече! Човек копае и наближава сам разбира, камъкът дето излезе- има воден път, водона си е сторила воден път-да не махнеш някой камък- да не излезе меко, да са буботне водона там надолу, да са загуби. И много хора си загубват сами водата, дето мочат сами да я изкарат, не става еной. Ама, това всичко съм я с опити видел, я от дете се занимавам с това нещо, мене болест ми е, я без нея не мога, без водата. Я трябва да ида да са намокря, иначе не мога да заспя. От тук съм захванал, много села съм снабдил- само в Серафимово- три извора съм хванал. Без път, на мулета железни тръби съм карал, заварям, оправям, на мулета ги опинам. Само ми са дали 500лв аванс и тва е.

Хаира ни рука, ама ние го не щем и пари да вземеш за вода, и за път, енва не е хубаво. Я си са занимавам повече с мостове и с води.“

Бай Манчо казва, че за мостовете му помагали от кметствата, но за водите дето хващал не искал пари. “Ам я за водите съм ги и не мочил, обаче хората ме уважават, помагат ми. Големите чешми ги намалих, оти иска тежест, сега каптажите ги не правя с цимент. С пластмасови варели до 120 да поема.“

Още ли вярва, че до водата има светци?

„Вярвам и светците са жени, това ще знаете, по-малко са мъже.“, а дали е виждал светци? „Това не се казва, нема да ви кажа. Около водата трябва идеално да бъде, не може по нужда да иде човек, и като го копаеш, трябва да си чист, все едно отиваш да се молиш в джамията или черквата, иначе го не приема сайбияна и той може на всичко да се преструва. След 40 метра като мине водата става друга, светците я изпращат до там, оттам вече тя се замърсява от слънцето и въздуха.

Боли го за мръсотията около изворите и чешмите, смята че е грехота и ще си плащаме хората, защото не пазят и са невъзпитани.

„Не пазят тука, имат голям грях, минавам покрай вода -пълно с фасове, книги, огън валене, не чуват, не мога да ги прокомандвам. Първо отделение съм бил кога майка и баща ми ме учеха каква чистота да правиш, учеха как възрастен човек да го поздравиш, да го не подминеш, да отстъпиш, тва го няма вече. В рейса викат на младите- стани да седне тоя човек, я съм уморен цял ден съм копал-викат, а той е на изживяване."

Щиляна Чакърова