Рецептата за най-опасното оръжие на света изглежда така: 200 гр. захар, 50 гр. масло, 300 гр. брашно, две яйца, пакетче бакпулвер и литър олио. Резултатът: ражда се поничката-убиец с 400 калории.
Нито природни катастрофи, нито епидемии, глад или пък война могат да причинят смъртта на толкова много хора, колкото поничките, мъфините, хамбургерите и сие. Сместа от мазнини и въглехидрати е просто убийствена - в буквалния смисъл на думата. Разбира се, ако се прекали с нея. Това, което се случва днес с човешките тела, е всъщност само началото на предстоящата катастрофа. Защото истински затлъстелите поколения ще се родят след нас. В Германия хората с наднормено тегло представляват 20 процента от населението, а в Гърция и Италия те са 30 на сто. Най-дебелите европейски нации - Великобритания и Полша, достигат нивото на САЩ, където всяко второ дете е с тегло над нормите.
Мазнини в атака
Във всяко човешко тяло се укрива гигантска армия от мастни клетки - между 50 и 140 милиарда. В началото на човешката история всяка клетка е служила вярно и предано на господаря си - предоставяла му е енергия по време на лов например. Хаосът е настъпил в момента, в който храната се е превърнала в индустриален продукт. От тогава насам милиони хора по света прекаляват с приемането на мазнини. Какво точно обаче се случва в нашето тяло в случай, че то бъде завладяно от армията на мазнините? Отговорът на този въпрос е част от най-важните изследователски полета на медицината. Защото атаките на мазнините имат пагубни последици за здравето на човека. Колкото по-запълнени са депата в телата ни, толкова по-критична става ситуацията.
Ето и обяснението: В кръвния поток попадат мастни киселини, които достигат до сърцето. Стигнат ли там, те се разтоварват за броени секунди, след което отново продължават пътуването си. Чрез това междинно депо сърцето си набавя нужната енергия. Ако към сърцето обаче постоянно се надига цунами от мазнини, то и най-здравите сърдечни клетки нямат никакъв шанс пред катастрофата - защото тя протича едновременно на три фронта.
Нищо не стресира тялото така, както една диета
Първоначално в червените сърдечно-мускулни клетки се събират все повече мазнини, които се превръщат в млечнобели депа, обяснява Рудолф Цехнер, професор от университета в Грац. В същото време към системата за сигурност на сърцето са отправени прекалено големи изисквания - "охранителите" на сърцето - епителоидните клетки, т. нар. макрофаги, които ни предпазват от вражески нападения, се давят в мастните киселини и се наслагват в сърдечните съдове. Малко след това в инфилтрираните сърдечни клетки се появяват специални мазнини, които убиват клетките окончателно.
По-нататък развитието на катастрофата в човешкото тяло може да се сравни с гражданска война без победител: благодарение на непрестанното приемане на понички и сие, всяка изминала секунда в тялото ни умират сърдечни клетки - и така, докато органът съвсем престане да функционира. Вследствие на последиците от подобно цунами на мазнините по света годишно умират повече от 20 милиона души, твърди Световната здравна организация.
Защо обаче борбата срещу наднорменото тегло е толкова трудна и продължителна? Катрин Стоун от университета в Охайо обяснява, че нищо друго не може да стресира нашето тяло толкова много, колкото една диета. "Човекът има само един мозък, но минимум 50 милиарда гладни мастни клетки". В момента, в който решите, че ще се откажете от поничката, те подготвят вражеска атака и така предизвикват усещането за остър глад. При повечето хора това състояние постепенно отминава, но други не могат да престанат да мислят за ядене.
Другото лице на въглехидратите
Дали изсмукването на мазнините може да ни освободи от диктатурата на мастните клетки? По-скоро не, казва молекулярният биолог Джонатан Граф от университета в Тексас. Когато тези клетки не са в състояние да поемат повече мазнини, отправят призив за помощ към милиардите неузрели клетки, залегнали в мастните тъкани. Ако някой приема прекалено много калории, тези клетки все някога ще узреят и ще се превърнат в мастни. Т.е. нивото на мастните клетки в тялото ни зависи от нашия начин на хранене. Във всяко тяло могат да се появят нови и нови мастни клетки - дори и там, където те вече са били отстранени чрез оперативна намеса.
Но дори да избягвате приема на мазнини, това не дава гаранция, че ще отслабнете. Защото в повечето случаи човек открива техен заместител - въглехидратите. Въпреки манията за отслабване и стотиците диетични продукти, появили се на пазара, американците например продължават да дебелеят. Защото при приема на въглехидрати в кръвта се изпуска хормонът инсулин и ако въглехидратите не се превърнат в източник на енергия, то инсулинът се грижи за това поетата храна да се складира в тялото под формата на мазнини
Нито природни катастрофи, нито епидемии, глад или пък война могат да причинят смъртта на толкова много хора, колкото поничките, мъфините, хамбургерите и сие. Сместа от мазнини и въглехидрати е просто убийствена - в буквалния смисъл на думата. Разбира се, ако се прекали с нея. Това, което се случва днес с човешките тела, е всъщност само началото на предстоящата катастрофа. Защото истински затлъстелите поколения ще се родят след нас. В Германия хората с наднормено тегло представляват 20 процента от населението, а в Гърция и Италия те са 30 на сто. Най-дебелите европейски нации - Великобритания и Полша, достигат нивото на САЩ, където всяко второ дете е с тегло над нормите.
Мазнини в атака
Във всяко човешко тяло се укрива гигантска армия от мастни клетки - между 50 и 140 милиарда. В началото на човешката история всяка клетка е служила вярно и предано на господаря си - предоставяла му е енергия по време на лов например. Хаосът е настъпил в момента, в който храната се е превърнала в индустриален продукт. От тогава насам милиони хора по света прекаляват с приемането на мазнини. Какво точно обаче се случва в нашето тяло в случай, че то бъде завладяно от армията на мазнините? Отговорът на този въпрос е част от най-важните изследователски полета на медицината. Защото атаките на мазнините имат пагубни последици за здравето на човека. Колкото по-запълнени са депата в телата ни, толкова по-критична става ситуацията.
Ето и обяснението: В кръвния поток попадат мастни киселини, които достигат до сърцето. Стигнат ли там, те се разтоварват за броени секунди, след което отново продължават пътуването си. Чрез това междинно депо сърцето си набавя нужната енергия. Ако към сърцето обаче постоянно се надига цунами от мазнини, то и най-здравите сърдечни клетки нямат никакъв шанс пред катастрофата - защото тя протича едновременно на три фронта.
Нищо не стресира тялото така, както една диета
Първоначално в червените сърдечно-мускулни клетки се събират все повече мазнини, които се превръщат в млечнобели депа, обяснява Рудолф Цехнер, професор от университета в Грац. В същото време към системата за сигурност на сърцето са отправени прекалено големи изисквания - "охранителите" на сърцето - епителоидните клетки, т. нар. макрофаги, които ни предпазват от вражески нападения, се давят в мастните киселини и се наслагват в сърдечните съдове. Малко след това в инфилтрираните сърдечни клетки се появяват специални мазнини, които убиват клетките окончателно.
По-нататък развитието на катастрофата в човешкото тяло може да се сравни с гражданска война без победител: благодарение на непрестанното приемане на понички и сие, всяка изминала секунда в тялото ни умират сърдечни клетки - и така, докато органът съвсем престане да функционира. Вследствие на последиците от подобно цунами на мазнините по света годишно умират повече от 20 милиона души, твърди Световната здравна организация.
Защо обаче борбата срещу наднорменото тегло е толкова трудна и продължителна? Катрин Стоун от университета в Охайо обяснява, че нищо друго не може да стресира нашето тяло толкова много, колкото една диета. "Човекът има само един мозък, но минимум 50 милиарда гладни мастни клетки". В момента, в който решите, че ще се откажете от поничката, те подготвят вражеска атака и така предизвикват усещането за остър глад. При повечето хора това състояние постепенно отминава, но други не могат да престанат да мислят за ядене.
Другото лице на въглехидратите
Дали изсмукването на мазнините може да ни освободи от диктатурата на мастните клетки? По-скоро не, казва молекулярният биолог Джонатан Граф от университета в Тексас. Когато тези клетки не са в състояние да поемат повече мазнини, отправят призив за помощ към милиардите неузрели клетки, залегнали в мастните тъкани. Ако някой приема прекалено много калории, тези клетки все някога ще узреят и ще се превърнат в мастни. Т.е. нивото на мастните клетки в тялото ни зависи от нашия начин на хранене. Във всяко тяло могат да се появят нови и нови мастни клетки - дори и там, където те вече са били отстранени чрез оперативна намеса.
Но дори да избягвате приема на мазнини, това не дава гаранция, че ще отслабнете. Защото в повечето случаи човек открива техен заместител - въглехидратите. Въпреки манията за отслабване и стотиците диетични продукти, появили се на пазара, американците например продължават да дебелеят. Защото при приема на въглехидрати в кръвта се изпуска хормонът инсулин и ако въглехидратите не се превърнат в източник на енергия, то инсулинът се грижи за това поетата храна да се складира в тялото под формата на мазнини
Източник: dariknews.bg