Великанът Сърн Абас не е праисторически и е възможно да е изсечен през 17-ти век, преди да се превърне в пропагандно средство за Уилям Орански, разкриват охлювени черупки.
Произходът на голата 55-метрова фигура в Дорсет дълго време бе загадка. Според някой тя е древен символ на плодородието.
Сега става ясно, че проби от почвата от лактите и краката на великана съдържат микроскопични черупки от охлюви, които се появили в Англия едва през 13-14 век.
Предварителните анализи сочат, че фигурата вероятно е създадена през Средновековието – в началото на 1600-те. Именно тогава в Англия се появили миниатюрните охлюви от вида Cernuella virgata. Те попаднали на острова съвсем случайно, вероятно със сламата и сеното, които били използвани за опаковане на различни стоки от континента.
Множество теории се опитват да обяснят целта на фигурата.
Някои експерти вярват, че гигантът е с келтски произход, тъй като стилистично фигурата наподобява бог върху дръжката на съд, открит в близкото възвишение и датиран от 10-51 г. от новата ера.
Междувременно грузинският антиквар и свещеник Уилям Стъкли предполага, че гигантът изобразява римския бог Херкулес и че възвишението е било първоначално изсечено от романо-британската култура около 43 г. сл. Хр.
Според трета теория, великанът е бил изсечен през 17-ти век от тогавашния собственик на земята лорд Дензил Холс, като пародия на Оливър Кромуел. Бухалката, която държи в ръката си, е препратка към репресивния му стил на управление, а фалосът – подигравка с пуританството му.
Историкът Брайън Едуардс приписва творбата на Антъни Ашли Купър – бъдещ трети граф на Шафтсбъри.
Гигантът бил използван като пропагандно средство от Уилям Орански – като илюстрация на херкулесовия статус на краля, експлоатирайки мита за римския бог и двете женски фигури около него – Сладострастието и Добродетелта.
Героят решил да постави дълга на първо място и избрал пътя на добродетелта, символизирана от разположението на гиганта по възвишението, обяснява Едуардс.
Сладострастието също не остава скрито, чрез най-голямата в историята на британското изкуство илюстрация на еректирал пенис.
Най-ранните свидетелства за възстановяване на гиганта датират от 1694 и съвпадат с празненствата по случай рождения ден на Уилям III.
Наред с предположението, че гигантът може да е значително по-млад, анализът на охлювените черупки разкрил, че растителността по възвишението се е променяла значително с времето.
Имало период, в който великанът бил напълно обрасъл с растителност и бил на практика незабележим.
Това означава, че хората или не са се интересували от него, или са го смятали за оскърбителен.
И все пак през Викторианската епоха гигантът бил изложен на показ в целия си блясък.
Всъщност, някои експерти смятат, че силно изразената ерекция на гиганта е резултат от сливане на по-малък фалос с пъпа на гиганта именно през викторианската епоха.
Източник: dailymail.co.uk
