Два дни по-късно пристигат водолази на канадския военен флот, които

претърсват детайлно дъното

на залива в продължение на три дни. Тяхното търсене също остава напълно безрезултатно. Или поне такава е официалната версия, както би казал всеки уважаващ себе си любител на конспиративни теории. Според някои сведения загадъчният обект е изминал под вода разстояние от около 50 км до място в близост до крайбрежния град Шелбърн, където е било проведено мащабно и свръхсекретно издирване с участието на американски и канадски военни кораби. Цитират се и други наблюдения, според които към първия обект се е присъединил втори, който се е гмурнал от небето в океана. След известно време двата НЛО са излетели заедно от водата.

Според някои уфолози няма принципна разлика между НЛО и НПО, доколкото много от „летящите чинии” са забелязвани да се гмуркат във водна повърхност или да излитат с огромна скорост от нея. Според някои от тях, включително известния руски уфолог Владимир Ажажа, поне половината от всички случаи на НЛО са наблюдавани над водна повърхност или поне в близост до нея. Не е ясно каква е стойността на това наблюдение, при положение че 70% от повърхността на планетата е покрита с вода, а значителна част от световното население живее на самата крайбрежна ивица или в непосредствена близост до нея.

Със сигурност обаче мнозина „феноменолози” стигат по-далеч, говорейки за

мрежа от „подводни бази”

на извънземни НЛО, разположени в цял свят. Местоположенията на тези бази дори са отбелязани на подробни карти.

На особена популярност сред уфолозите се радва предполагаемата подводна НЛО база, разположена в протока Санта Каталина, до крайбрежието на Южна Калифорния. От 1947 г. до днес на това място са наблюдавани стотици случаи на НЛО, излизащи или влизащи във водата, включително от военни, полицаи и служители на бреговата охрана. Нещата стигат дотам, че през 60-те и 70-години на 20. век тази част на Калифорнийското крайбрежие става притегателен център за хора, които искат да видят НЛО „на живо”.

Най-цитираният случай, свързан с „подводната извънземна база” в Санта Каталина, е от 14 юни 1992 г. На този ден голям брой очевидци, напълно независимо един от друг, съобщават за

повече от 200 обекта, които излитат от водата,

„увисват” във въздуха за момент и след това рязко ускоряват и изчезват в небесата – всичко това при пълна тишина. Инцидентът е отлично документиран, включително със запазени телефонни записи на очевидци, обаждащи се на местната полиция.

Всичко това не бива да ни учудва, доколкото дълбокият океан винаги е заемал почетно място в тъмното подсъзнание на човечеството. Чудовищата от дълбините винаги са вълнувал хората – от древната легенда за Кракен до специфичния субжанр от научната фантастика и филмите на ужасите, който бихме могли да наречем „те идват от дълбините”. В това число са класики на нискобюджетния „хорър” като „Хуманоиди от дълбокото” (Humanoids from the Deep, 1980), съвременни филми като „Гостоприемникът” (The Host, 2006) или „Чудовищно” (Cloverfield, 2008). В дългия списък е и филмът „Бездната” (The Abyss, 1989) на режисьора Джеймс Камерън, който описва обитателите на дълбокия океан като развита цивилизация от ангелоподобни светещи същества. Разбира се, не бива да забравяме и любимото морско чудовище на човечеството – Годзила.

Факт е, че днес знаем много повече за повърхността на Марс,

отколкото за мрачните неизследвани дълбини на земните океани. Това със сигурност оставя отворена вратата към бъдещи открития, които биха могли да хвърлят светлина върху загадъчните подводни обекти.

В същото време, без да обиждаме вярата на мнозина в това, че „извънземните са тук”, ще споменем, че до момента науката не разполага с доказателства, че НЛО (или НПО) са летателни апарати на наши космически братя по разум. Затова нека третираме неидентифицираните подводни обекти като това, което са - една разпалваща въображението загадка, която е възможно някой ден да намери своето решение. Междувременно можем спокойно да причислим мистериозните обекти във водата и във въздуха към митологията на 20. век, в компанията на Йети, Неси, Годзила, зомбитата и супергероите.

На неуточнено място близо до Тихоокеанското крайбрежие на СССР екипажът на съветски военен кораб забелязва светещ обект, който се гмурка в морето. Веднага започва издирвателна операция, в резултат на която от дъното е извадено неидентифицирано метално устройство с яйцевидна форма и дължина от около 6 м. Според свидетелствата на морски офицер, участвал в операцията, опитите за проникване в обекта с ацетиленова горелка завършили „без какъвто и да е резултат”. По-късно обектът е изпратен във Владивосток, а след това и в Москва при пълна секретност. Интересен детайл, разкрит във връзка с този случай, е, че според очевидеца съветските ВМС са имали секретна инструкция за действията си при откриване на подобни феномени. Детайлите за всеки случай трябвало незабавно да бъдат изпращани до две секретни поделения (с номера 62728 и 67947), съответно в Ленинград и Митишчи (град в Московска област). Според уфолозите двете споменати в свидетелството поделения са съветските центрове за изследване на НЛО, аналогични на митичната „зона 51” в САЩ.