Властта в България затъва в аргументи, които са очевидно неверни. Да казваш на черното бяло може и да носи изгода, но само до време. А в днешна България упорито подменят действителността с лъжи.

Рибата във Варненския залив не измирала заради фекално замърсяване от спукана тръба под Варненското езеро, а от повечко амониев азот във водата. Четириетажният строеж на Алепу не бил хотел, а подпорна стена. А виждащите се там стаи, стълби и асансьори били просто елементи от укрепващо съоръжение.

Наливането на държавни пари в акции на ПИБ на цена, която е двойно по-висока от пазарната, не било далавера, а преодоляване на препятствие към еврозоната, където ни чакало фискално изобилие. Нищо, че България тази година е далеч от покриване на основния критерий за ниска инфлация и няма как да влезем в Зоната.

Властта затъва в действия, които легитимира медийно с аргументи, обратни на реалността.

Контрол над действителността или алтернативни факти

В антиутопията “1984” Джордж Оруел е нарекъл това „контрол над действителността“, а на “новговор” – т.е. на езика, който се налага от тоталитарната власт в романа, това се нарича „двумисъл“. „Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете."

Преди три години съветничката на Тръмп Келиан Конуей предпочете друг термин за същото, казвайки, че от Белия дом не подават лъжи на медиите, а „алтернативни факти“. С това определение Конуей оправда твърдение на прессекретаря на Белия дом Шон Спайсър, че встъпването в длъжност на Тръмп е било проследено от много повече хора, отколкото  при предишните президенти.

Подмяната на истината е в изключителен възход в цял свят. Тук няма как да не споменем и референдума в Русия, с който президентът Владимир Путин хем ограничава президентските мандати до два, хем си осигурява възможността да се кандидатира за още два мандата през 2024 г.

"Двеминутката на омразата"

Да се върнем в България. Изглежда, че “алтернативните факти”, разпръсквани от близките до властта медии, имат известен ефект - особено що се отнася до очернянето на неудобни личности с “новини”, които приличат повече на “Двеминутката на омразата” от “1984”, отколкото на истинска  журналистика.

Нещата, които могат да се видят, усетят и помиришат, като бетонните мастодонти по Черно море и чистотата на водата обаче не подлежат на успешна двумисъл. Резултатите от законното презастрояване и замърсяване по морето вече са видими. В първия ден, в който Гърция отвори границата си за туристи без карантина, българите образуваха километрични опашки на граничните пунктове между България и нейната южна съседка. 

Премиерът Борисов заяви в коментар за нашествието към Гърция, че хората протестирали срещу туристическия бранш, избирайки други дестинации. Но протестът е и срещу политиката, довела до узаконеното съсипване на природата. Премиерът посъветва туристическия бранш да привлече тези близо милион българи, които ще отидат да си изхарчат парите в Гърция, като им каже: "Елате, рибата ни е по-хубава, по-прясна, по-евтина. Хотелите ни са по-хубави, по-евтини, по-чисти, по-сигурни.” Думите му нямат нужда от коментар.

Лъжата като метод

Подмяната на действителността с използването на медиите не е нещо ново, но увеличаващата се употреба на “алтернативните факти” няма да доведе до нищо друго, освен до пълна загуба на доверие в управляващите. Лъжите, с която могат да се спечелят повече избирателски гласове и повече власт, са нещо много изкушаващо и ефективно.

Дългосрочните последици от “двумисъла” обаче са видни в цял свят - спада доверието и в политиците, и в медиите. И води до възход на други по-големи популисти, до обществено разслоение и безредици.