Синовете на нарцистични бащи се характеризират с липса на увереност. Възпитани от егоцентрични и арогантни бащи, те никога не могат да се мерят или не са достъчно добри за тях. Бащата може да липсва от живота на сина, да е твърде критичен или контролиращ. Да омаловажава и засрамва сина си за грешките, уязвимостта, провалите, ограниченията му. В същото време бащата се хвали и дори преувеличава собствените си постижения, пренебрегвайки тези на сина си. Нарцистичният баща може безмилостно да тормози или да се конкурира със сина си, дори той да е малко момче. Може да ревнува заради вниманието, което момчето получава от майка си или да флиртува с приятелката на вече порасналия си син.
Липсата на емпатия е типична за нарцисистите. Много нарцистични бащи обичат да налагат авторитета и мнението си, да диктуват действията на сина си.
Франц Кафка описва подобна липса на толерантност в “Писмо до баща ми”: “Това, което винаги ми е било непонятно, бе тоталното ти неразбиране за страданията и срама, които ми причиняваше с думите и оценките си”. Арогантен и самоуверен, баща му не се съобразявал с никого, но съдел всички. Правилата му били налагани с твърд и гневен тон и пълно осъждане.
В резултат на Кафка му липсвали увереност, кураж и решителност. Подобно на други деца на нарцисисти, той бил пропит от чувство за вина и срам. Станал толкова неуверен и страхлив, че вече не бил сигурен за нищо – дори за собственото си тяло, което в крайна сметка довело до хипохондрия.
Нарцистичните бащи се месят грубо в делата на синовете си и са свръхкритични. Често нарцисистите са перфекционисти – нищо от това, което детето им прави не е достатъчно добро. Гледайки на сина си като на продължение на себе си, бащата обсебва живота му, включително образованието и мечтите му.
В други случаи, бащата може да е физически или емоционално откъснат, погълнат от собствените си дела, зависимости или удоволствия. Той се държи така, като че ли откликването на нуждите, чувствата и интересите на сина си е маловажно или истинско бреме, макар да се грижи за него материално. Бащата е емоционално дистанциран.
Тъй като отрича собствената си зависимост и уязвимост, той често се отнася с насмешка към всички слабости и проблеми на сина си.
Кафка бил жертва основно на емоционално насилие. Той пише, че макар рядко да е бил удрян, по-непоносима била постояната заплаха от побой и вината и срама, когато получавал това, което си е “заслужил”. Някои нарцисисти са склонни към физическо насилие. Един баща накарал сина си да изкопае плувен басейн, друг да окоси тревата с бръснач.
Насилието кара детето да се чувства безпомощно, уплашено, унизено и гневно, заради безсилието и несправедливостта. Като възрастен то може да има проблеми с властите и да не знае как да контролира гнева си. Изкарва го на себе си или околните и става агресивно, пасивно или упражнява пасивна агресия. Може да страда от тревожност, че ще бъде критикувано или обвинено.
Синовете, които не стават на свой ред нарцисисти, страдат от прекомерна зависимост. Посланието, което им е било отправено, е че са неадекватни, истинско бреме и че не отговарят на очакванията на бащите си – общо взето, че не заслужават да бъдат обичани. Те са силно трогнати, когато получат извинение или трохи любов, които другите приемат за даденост, раказва Кафка. Очите му се напълнили със сълзи, когато баща му просто погледнал в стаята му и му помахал. Всичко, което Кафка искал било малко поощрение, дружелюбност, свобода сам да взема решенията за живота си.
Малтретираните деца често са си самодостатъчни, заемат отбранителна позиция и пренебрегват емоционалните си нужди, което води до проблем с интимността. Те се женят за нарцисисти, насилници, студени, критични или емоционално недостъпни хора.
Синовете се стремят към постижения, в опит да спечелят одобрението на бащите си, но усилията им остават напразни. Нищо от това, което правят не е достатъчно. Те трябва да се научат да отстояват себе си и да задават граници, да се научат да ценят себе си и да добият увереност. Мнозина страдат от доживотна вътрешна самота, защото са израснали в семейства с постоянни скандали и липса на емоционална близост.
Източник: psychologytoday.com
