Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка.

Държавният глава оспорва нейното обявяване от Министерския съвет, липсата в закона на пределен срок за продължителността й, формалните критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората и непропорционалното ограничаване на техните права.

Според държавния глава Закона за здравето е отдалечен от конституционните стандарти, допускащи ограничаване на основните права, а разпоредбите за начина и мотивите за обявяване на епидемична обстановка не държат сметка за ролята, която законодателната власт има в този процес.

Президентът оспорва използването на родовото понятие за бедствие в дефиницията на извънредната епидемична обстановка, което е показателно за опита на законодателя да разграничи извънредното положение от извънредната епидемична обстановка, затова и обявяването се възлага на Министерския съвет, по подобие на Закона за защита при бедствия. Не се фиксира обаче срока на действие на извънредното епидемична ситуация - законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка.

"Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни", посочват от президентството.

С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията. Преценката се прехвърля на Министерския съвет - относно обявяването на извънредната епидемична обстановка и времето на ограниченията, и на министъра на здравеопазването - относно основните права, които могат да бъдат ограничавани.

Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия.

Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права.