За пореден път българите доказахме, че мислим много повече за небцето и стомаха, отколкото за образованието и бъдещето на децата ни. Защо не ни е срам?

Да, кризата, предизвикана от коронавируса, ни удари като гръм от ясно небе и промени животът ни напълно. Много от нас загубиха близък, загубиха работата си, приходите си, някои дори и покрива над главата си. Загубихме и от културната липса на театрите, галериите и концертните зали. Съвсем забравихме какво е чувството да излезеш спокойно навън, без паническото усещане, че коварната болест те дебне на всеки ъгъл. Съвсем забравихме и какво е да прегърнеш приятел. Забравихме как се живее, но едно не забравихме – да си върнем кръчмите. И днес, когато светът стъпка по стъпка се връща към нормалния живот, ние го правим като побеснели зверове, които никога не са прекрачвали прага на кафене през живота си.

Напълнихме заведенията, а училищата и детските градини останаха празни. Дори и в някои офиси все още не могат да заработят, но няма страшно – има къде да изпием едно кафе. Нищо, че опасността да се заразиш, след като някой ти кихне по „ковидски“ в чашата е много по-голяма, отколкото ако децата се връщат поетапно към класните стаи. Съвсем скоро, мили родители, вие ще трябва да се завърнете в офиса, а детето ви ще трябва да ви чака у дома, защото няма да можете да го върнете в детската градина, а учениците ще завършат годината дистанционно.

Ама наистина ли беше по-важно първо да отворим вратите на заведенията? В момент, когато все още се страхуваме и когато децата ни са лишени от възможността да учат в нормална среда и да се развиват. И когато им отнехме и възможността да общуват по друг начин, освен онлайн. Но все пак си имаме кафенета и кръчми и с други думи – децата винаги могат да се съберат в някое заведение, нали?

Защо винаги мислим за щракането с пръсти и безцелните приказки, които си разменяме часове наред по кафетата? Нямаше ли как да бъдат отворени театрите и поне да се обогатяваме, като предстои да се „омешаме“? Нямаше ли да е по-разумно децата да се върнат в училище? Наздраве!