23 -годишният Фикри Кехайов възстанови стара семейна чешма и я превърна в родопска „къща“ за чудо и приказ, да дарява вода и да радва очите на пътниците по пътя Доспат-Девин в местността Лешника. Младежът бил в отпуск от учебните занятия като студент 4 курс педагогика в СУ “Св. Климент Охридски“, който съвпада с обявяването на извънредното положение и се налага да прекара 2 месеца в родното село Късак в Доспатска община. Решава с по-малкия си брат и братовчед да уплътнят времето, и да обновят чешмата, съградена за спомен от покойните им вече баба и дядо Шукрие и Шабан Кехайови, построена през 1982г и започнала сериозно да се руши. Фикри от дете обича да рисува и да прави макети на къщи, често твори и развива нови идеи, затова лесно решава да използва времето си и да реставрира оставеното от прародителите.
Идеята е чешмата да продължи да бъде символ на здравото родопско семейство, спазвайки традицията в доспатския регион всяка фамилия да направи или поне да помогне за направата на семейна чешма. Младите мъже събарят старите рушащи се елементи, правят кофражи и ги отливат отново с бетон, лепят изпадалите тикли. Разширяват проекта като вграждат допълнително пейки за сядане, за да могат хората да поседнат и да се насладят на гледката. Самата къща, според Фикри, е минимакет, изградена върху основното тяло на чешмата и цялата композиция е висока 150 см и широка 2 метра. Типичните родопски елементи върху фасадата са от теракотени плочки, наподобяващи дърво, а цялата работа е свършена за пет дни, като средно работят по 4 часана ден.
Това не е първата инициатива на Фикри, който преди три години създаде Горска библиотека до красивия водопад край село Късак.
Инициативата се заражда когато младият човек вижда на една столична уличка възрастна жена да продава евтини книги и той купува няколко. В последствие се развива в идеята да привлече интереса на децата към четенето. Така, съвместно с местното основно училище „Христо Ботев“ той създава библиотеката, която и до днес е едно от любимите места за учениците и е много харесвана от туристите край водопада.
Децата имат голям интерес към нея и докато Фикри е на лекции в София, те се грижат за библиотеката в гората-преди зимата прибират книгите, а напролет ги връщат на място. Тази година обаче заради епидемията и извънредното положение станало обратното-за да не се струпват на едно място малчуганите, студентът носи обратно книгите в горската библиотека. Тя е пълна с различна по жанрове литература-от детска до философска, за всеки има по нещо, дори ежедневно се появяват нови издания.
Фикри учи Педагогика, но не изключва възможността един ден да се върне в родното си село и да се занимава с децата в местното училище, което е сред големите в община Доспат.
Щиляна Чакърова
