Северният магнитен полюс на Земята е поел към Сибир и учените най-накрая знаят каква е причината.

Ако си мислите, че геомагнитните полюси на нашата планета са фиксирани, грешите. Те постоянно се движат. Откакто учените документират този феномен за първи път през 30-те години на XIX век, Северният магнитен полюс е изминал цели 2250 км в Северното полукълбо – от Канада към Сибир. Между 1990 г. и 2005 г. скоростта дори се е увеличила – от по-малко от 15 км на година до около 50-60 км на година.

Ново изследване, публикувано тази седмица в Nature Geoscience, твърди, че тези промени могат да се обяснят чрез непрестанното движение на маса от разтопено желязо дълбоко под земната кора, както и вследствие на силата на два конкуриращи се слоя с магнитна активност.

Магнитният полюс е мястото, към което насочват стрелките на компаса. Той се различава от географския Северен полюс, който остава поставен на мястото, където се събират всички меридиани.

Вече се смяташе, че склонността на магнитния полюс към дрейф може да се дължи на промените в раздуването на стопеното желязо, което съставлява по-голямата част от външното ядро на Земята. Този слой с дебелина около 1500 мили е съставен предимно от течен метал, който е почти толкова вискозен, колкото водата.

Според новото проучване полюсът е бил хванат в един вид война между две конкуриращи се области от магнетизирано желязо, всяка на около 1800 мили под повърхността на Земята - една под Канада и друга под Сибир.

Канадският слой изглежда е удължен през последните години и се е разцепил на две. Това го направи по-малко интензивен, според Фил Ливърмор от университета в Лийдс, който ръководи изследването. "Тази промяна отслаби слоя под Канада и леко увеличи относителната сила на слоя под Сибир", каза той.