Космически кораб, орбитиращ около Луната, засече нещо странно. Спътникът ни излъчва постоянен поток от въглеродни йони от почти цялата си повърхност, противно на дългогодишните схващания, че Луната не съдържа въглерод и други летливи елементи.

Всъщност, изглежда че въглеродът присъства от формирането на Луната или малко след това – преди около 4.5 милиарда години. Това означава, че теорията за формирането на Луната, основаваща се до голяма степен на липсата на летливи вещества, ще трябва да бъде преразгледана.

Резултатите са от апарат на Японската агенция за космически изследвания, известен като Кагуя. Преди десетилетие, той прекара близо година и половина в орбита около Луната.

Един от инструментите на борда му бе йонен масспектрометър, който засече и картографира лунните йони, включително въглеродните – данни, липсващи при мисията Аполо, което на свой ред доведе до убеждението, че Луната не съдържа почти никакъв въглерод.

Скорошни анализи откриха следи от въглерод и летливи вещества във вулканични проби от Луната, което поставя под съмнение модела за формирането на спътника. Затова учени от мисията Кагуя опитали да разберат откъде се е взел въглеродът.

Емисиите били разпределени върху почти цялата лунна повърхност, но количествата варирали из различните географски региони.

И все пак концентрациите на въглеродни йони не биха могли да бъдат обяснени само със соларния вятър или сблъсъците с микрометеорити.

По-младите вулканични базалтови равнини в осветената част на Луната излъчвали повече въглеродни йони, в сравнение с по-старите и по-издигнати райони. Това подсказва, че въглеродът е вграден в луната.

Причината, поради която това създава проблем с настоящия модел за формиране на спътника, според който планетата Тея се е сблъскала със Земята в ранните години след формирането на Слънчевата система, а откъснала се гигантска отломка останала в орбита около Земята, е че летливите вещества имат ниска точка на кипене.

Сблъсъкът с Тея вероятно е генерирал изключително висока температура – от около 4 000 – 6 000 Келвина, която би трябвало да е изпарила поне частично отломките и напълно летливите вещества.

Наблюденията на Кагуя разкриват една богата на летливи вещества Луна, което означава, че или генерираната в резултат на сблъсъка температура е била по-ниска, или че е нужно да преразгледаме модела за формирането на Луната.

Инструментите на борда на бъдещите лунни орбитъри и дори планирата пилотирана мисия на НАСА трябва да разрешат мистерията.

Източник: sciencealert.com